Ритниците винаги са били силен аргумент. Какво има да се обясняваш - един шут в опонента и да си гледа работата. Разбира се, добре е човек да си прецени възможностите спрямо съперника. Ама за сеирджиите е по-добре много-много да не се преценява, а да се действа. Тия заспали кандидат-президенти, ако се посритат, ще стане къде по-интересно и няма Гарелов да пише в "Новинар" като вчера - "Предизборна кампания по същество няма - нито вербална, нито визуална". Ама пуста цивилизационна коректност - ритнично-юмручното право е забранено. С бомби и куршуми може (ако си например президент на САЩ), с голи ръце и боси крака - не може. Или трябва да е в рамките на спортна проява (кикбокс, карате и пр.), или в краен случай - срещу неодушевен предмет.

Като в "24 часа" и техния тест на прозрачните урни - гордостта на Никито Василев. "Един шут и предизборната урна я няма" - установи проверката на вестника. И пак се намират сърдитковци - шефът на фирмата производител се мръщи, че не за такива експерименти е подарил екземпляр от продукцията си на уважаемия вестник. "Гарантирам - декларира урнаджията, - ако е за гласуване... Какво ще стане, ако си ритнете телевизора?" Е, да - ама гласоподавателите не са всички хептен у ред. Агресивните и афектирани типове също имат право на глас, тъй че "24 часа" е прав да тества прозрачните кутийки. Само че тестът е непрозрачен - лицето на разбивача (човек от редакцията?) е замазано. Сигурно, за да не си помислим, че е побойник - пак някаква цивилизационна свенливост...

Да вземат да се посритат и каращите се около гроба на Христо Калчев писатели - така и така интелектуалните аргументи са изчерпани, а участниците все повече и повече заприличват на шутове. Сега пък "Труд" е изнамерил и някакъв "информатор на писателя" и провел интервю с него.

Абе, въобще цялата работа е малко "ела ме ритни". Както казва народът.