Учете се от грешките на Хитлер
Харлан Уилман, "Вашингтон Таймс"Съединените щати преследват две цели в Ирак. На първо място те искат да помогнат на иракчаните в изграждането на способна и дейна държава, в която някой ден да възцари демокрацията. На второ място - за да постигнат първата си цел, те трябва да ликвидират въстаниците. Сега да разгледаме как вървят нещата в тези две посоки.
Администрацията на Буш ни уверява, че ще спечелим тези две битки. Периодично ни се заявяваше, че "преломният" или "превратният" момент по пътя кам победата, вече е настъпил. Наскоро нашият неизменно оптимистичен вицепрезидент Чейни обяви, че въстанието преживява последните си дни. Новините от Ирак обаче не звучат толкова обнадеждаващо.
Със сигурност, в хода на въстанието, ще умират още американци и иракчани. Както се съобщава, терористичните актове стават все по-изострени и разрушителни, а и някак не се забелязва липса на доброволци-самоубийци. И тъй като атентаторите отделят особено внимание на това да взривяват електроснабдителните пунктове в страната, то понятието "дълго топло лято" в Ирак придобива особен смисъл.
В САЩ многобройните социологически допитвания показват рязко покачване на недоволството от това, как администрацията на Буш "се справя" с иракския проблем - ако тук думата "справя" изобщо може да бъде уместна. Някои високопоставени членове на републиканската партия вече призовават администрацията да разработи до края на годината план за прекратяване военното присъствие на САЩ в Ирак и да се прояви същото "внимателно отношение", което скоро може да се смени с истинска "умора" от войната. Подобни настроения могат да се разпространят и върху сенаторите-републиканци, част от които неафициално коментират, че победата в Ирак ни се изплъзва.
Наскоро в Сената мина процедурата за назначаването на Залмай Халилзад за посланик на САЩ в Ирак. Самият факт, че почти половин година ние нямахме посланик в страната, свидетелства за трудностите, които имаме в опитите ни да "се справим" със ситуацията в арабската страна. По време на слушането сенаторът от щата Делауер Джозеф Байден, впечатлен от петото си посещение в Ирак, представи доста драматична оценка на хода и перспективите на въстанието. Байден каза, че е разговарял с високопоставени американски военни в Ирак, които са споделяли, че на иракските сили със сигурност ще са им нужни още няколко години за подготовката, която ще им помогне да обуздаят насилието в страната. Освен това сенаторът предупреди американците, че най-дългият и изморителен етап от иракската епопея тепърва започва. Предупреждението придобива особена сила, когато звучи от устата на така добре осведомения сенатор.
Фактът, че на днешния ден отбелязваме 64 години от нападението на Хитлер над Русия, ни дава повод да си спомним за уроците на историята - въпреки, че доста хора се отвръщават само от спомена за политиката на САЩ в този изминал период. Започвайки операцията "Барбароса" за завземането на СССР, Хитлер смяташе целия руски народ за свой враг, към когото трябва да се отнася по съответния начин. Със своята жестокост нацистите постигнаха практически невъзможното - ненавистта на руснаците към Сталин сега се обърна към узурпаторите. Руският народ, заедно с гигантските простори на страната и суровата зима, успя да обърне войната. Когато след пет месеца и половина последва също толкова внезапно нападение на японците над "Пърл Харбър", съдбата на фашизма беше решена окончателно и безвъзвратно.
Изводът от всичко това е, че нацистка Германия и фашистка Япония допуснаха фатални грешки не в стратегически или военен план. Хитлер не взе предвид национализма на руския народ. Японците пък смятаха, че ударът по тихоокеанския флот така ще стресне пацифистки настроената Америка, че тя веднага ще поиска мир.
Днес разбира се не е 1941 година. Но критиците на администрацията уверяват, че в сегашната стратегия на САЩ отсъства разбиране за ситуацията в Ирак, за причините на въстанието. Никой не взима предвид отношението на иракчаните към окупацията и действията на военните в ислямския свят. Администрацията не разбира най-вече отношението на радикално настроените елементи.
Освен това както критиците, така и привържениците на администрацията усещат, че тя проявява известна потайност, не взима предвид съветите или ги отрича напълно. В отговор на случващото се в Ирак и падането на рейтинга сред обществото администрацията отговори, че президентът лично ще проведе кампания за убеждаването на обществото в обосноваността на своята политика в арабската страна. Кулминацията на всичко това ще бъде неговото изказване по въпроси за външната политика, насрочено за края на юни.
PR-кампанията обаче не може да даде адекватни отговори на възникващите въпроси и критичните забележки, ако тя не бъде съпроводена с изработването на обоснована и реалистична гледна точка за ставащото в Ирак и хода на въстанието. В ситуация, когато в обществото нарастват скептичните настроения, единственият начин да се изработи такова убедително становище и да се проведе, с участието на двете партии, всеобща оценка за стратегията на САЩ в Ирак, включително и да се направи анализ на алтернативните предложения. За да се заслужи доверието на обществото, тази оценка трябва да е откровена, истинска и публична. Най-важното е американският президент да бъде убеден в необходимостта от такъв анализ, тъй като неговите приближени със сигурност няма да са доволни някой да прави "ревизия" на водената от тях политика и да се прави опит да се разкъса създадената от тях завеса на тайнствеността.
По време на войната във Виетнам, изказването "светлина в края на тунела" стана евфемизъм за неспособността на американската администрация да осъзнае характера на войната и да поправи направените грешки. В Ирак същата роля изглежда започват да играят изказванията за "преломните" и "превратните" моменти. Но с лозунги не можеш да замениш стратегията, истината или фактите. Ние се нуждаем и от едното, и от другото, и от третото. А и вече не ни остана време.
22-06-2005
