Една Кети ме покани на спиритически сеанс. Вика ми:

- Ела утре вечер у нас да разговаряме с мъртъвци!

- Стига, бе! - казвам й. - Вярваш ли в такива работи?

- Ела и ще видиш!

Отидох - нищо особено, най-банално гостуване по случай рожден ден. Седим около масата, пийваме и хапваме каквото Бог дал и си бъбрим за това-онова... По едно време попитах:

- Кво става бе, Кети? Няма ли да разговаряме с мъртъвци?

- Ми досега какво правиме! - вика ми тази Кети. - Като гледам, тука само ти си жив!

Побиха ме тръпки:

- Нищо не разбирам!?

Едва сега ги огледах по-внимателно - ужас, зеленикави са някак лицата на гостите, мрачно звучи смехът им, очите им са такива едни празни, стъклени и невесели, а този, дето е срещу мене, май и вампирски зъби има...

- Какво има да разбираш? - обяснява ми Кети. - Мене например преди два месеца ме съкратиха! Знаеш ли какво значи това? Смърт! Жив погребан! Никой никога никъде в България вече няма да ме назначи отново на работа по специалността ми! Кой ще ме вземе на моите петдесет и две години?

- И мене мъртъв ме бройте! - обади се оня с вампирските зъби и печално заклати глава. - Здравната каса престана да плаща половината от лекарството, дето ме крепи! Как сега с моите двеста лева заплата да намирам по седемдесет и четири лева месечно, за да го купувам! Следете некролозите!

- И ние сме свършени! - пали цигара жената до мене. - Семеен бизнес решихме с Мишо да въртим - пилешко месо ще произвеждаме. Само златните си зъби не сме ипотекирали... И сега, тъкмо работата тръгна, някакви бандити взеха да внасят - от Гваделупа ли, от Шри Ланка ли, пилешко! И ни мита, ни такси, нищо не плащат, щото комбина с митничари и ветеринарни правят, направо без пари на дребните търговци го дават! И ние к`во, как се издържа на такъв дъмпинг? Кажи им бе, Мишо!

- Абе търсете ни погребална агенция! - въздиша мъжът й и вдига чаша. - А за Бог да прости!

Тръгнах си късно вечерта и, това може да ви прозвучи егоистично - щастлив бях! Все пак, жив сред всичките тези мъртъвци!

Жив ли?!?

На следващата сутрин някъде около десет на външната врата се позвъни. Отварям аз и какво се оказва, моля ви се? Стърчи на стълбищната площадка едър мрачен тип с черни очила, стои до него още по-мрачен съдия-изпълнител, а зад тях надничат цигани хамали. И знаете ли какво ми казва, мутрата му с мутра? С нисък бавен глас, от който всичките ти косми щръкват, настоява да опразня апартамента му! Моят?! Бил го купил! И ми подава нотариалния акт! Гледам аз акта и не вярвам на очите си - лично съм му го бил продал. И всичко в документа е съвсем както законът го изисква: нотариус, свидетели, подписи, печати...

Все едно таванът на главата ми падна - мъртъв съм!