Чула жена ми по телевизията в най-гледаното женско предаване, че скандалът освежава семейството, и решила да освежи нашето. Вдигна ми скандал, темата бе от точка "Разни" - "Съсипа ми живота". Аз, щом е за освежаване на семейството, никога не отказвам, включих се, както си му е редът - с крясъци и тропане с юмрук по масата между две надигания на биричката.
Не щеш ли точно тогава се изтърсиха онези от общината. Отворени едни такива, уж само да видят накъде гледа фасадата, пък докато се усетим с жена ми, вече седяха на кухненската маса и прелистваха папки.
Придърпах към мен си биричката и понеже бях сигурен, че единият, дребен и хилав, всъщност е Бойко Борисов, ама добре маскиран, запитах кротко какво, по дяволите, искат.
- Няма как, налага се във вашия дом да е софийското сметище! - каза другият общинар.
Хилавият допълни завистливо:
- Боклуците ще са добре балирани! Ще си произвеждате подходящи за изгаряне биогазове, колкото си искате!
- Той биогазове произвежда денонощно и без вашите боклуци! - намеси се хлевоусто жена ми.
- Млъкни, какво разбираш ти от енергетика и футбол! - срязах я. А на онези казах: Как така при мен ще слагате балите с боклук?! Не!
Общинарите запрелистваха в лицето ми папките:
- Няма къде, затова при вас! Проявете малко гражданска съвест!
Аз като чуя за гражданска съвест, и веднага налитам на бой, обаче дребният, хилавият ме гледаше с едни очи на каратист, та затова го обърнах на обяснения:
- Няма място у дома! Вижте колко е тясно!
- Хайде сега, като ви дойдат гости от провинцията, успявате да ги сместите някак, пък софийския боклук не можете!
- Ама боклукът мирише! - проплака жена ми.
- Нали ви казахме, балиран е по последна френска мода! - изгледа ни укорително единият общинар.
- Ако не ровичкате из балите, няма да мирише! - добави маломерният.
- Не, не искам! - заявих твърдо. После скръцнах със зъби на жена ми: Кажи, че не искаш, ма, на мен все ми отказваш, а сега мълчиш!
Жена ми се сепна, викна:
- Не, боли ме главата!
Общинарите даже и не мигнаха, хлопнаха папките.
- Няма как, решено е! - казаха те.
Отидоха до прозореца и помахаха с ръце на някого долу. После се дръпнаха встрани и през затворения прозорец в стаята влетя голяма, стегната бала.
- Ето първата бала! - съобщи единият.
- Честито! Хаирлия да е! - безрезултатно налетя за ръкуване и прегръщане другият.
Двамата си тръгнаха, съобщавайки:
- От утре започваме да караме по 10 тона дневно...
С жена ми гледахме балата като при първи контакт с друга цивилизация.
- И сега какво ще го правим този боклук?! - зачешах се по потника.
- Изхвърли го през прозореца - побутна ме жена ми. - Не знаеш ли какво се прави с боклука?
Избутах го обратно, обаче да знаете - не съм се напъвал така, откакто вдигнах жена ми на ръце на сватбата.
После двамата с моята си продължихме скандала оттам, където ни бяха прекъснали...
