Суматоха цари тази сутрин в къщурката на леля Къна и бай Кузо. Насред кухнята са струпани бохчи и кошници, малко мукавено куфарче и дамаджана с люта джанкова ракия. До дамаджаната лежи червеникав петел с вързани крака и стръвно точи шия да клъвне една от бохчите. Леля Къна оглежда за последен път багажа, а бай Кузо пуши цигара и току удря с ноктест показалец петела по човката - стига е налитал на тая бохча проклетникът. Запъхтян влиза комшията Станой.

- Кузо, готов ли си? - пита той от прага още. - Дай от багажа и да тръгваме, че влакът няма тебе да те чака!

И посяга към дамаджаната.

- Стой, Станое! Стой да го препитам още веднъж! - спира го с жест леля Къна и вади изпод престилката си омачкана тетрадка. - Кузо, какво ще рече супермаркет?

- Знам, ма! - с досада се мръщи бай Кузо. - Дюкян е това! Магазин!

- Така! - кима утвърдително леля Къна. - Дюкян. Ама голям дюкян! Ти в такова нещо няма да влизаш! Ще се загубиш вътре! А пък в хипермаркет пък хептен! Щото то - още по-голям дюкян! Ако ти потрябва нещо - цигари, кибрит - ще гледаш къде пише минимаркет! Там ще влизаш!

- Знам, ма, знам! - прекъсва я бай Кузо.

- Знае той, знае! - намесва се и комшията Станой.

- Знае! - свива устни леля Къна. - Миналия път като ходи, видял на една стъклена врата, ей толчава, пише с чужди букви "клоузд" и той се засилил да пикае вътре! Помислил го за клозет! А пък то на английски клоузд ще рече не клозет, а затворено! Видя ли сега?!

- Е, стават грешки, ти пък! - пак посяга към дамаджаната комшията Станой.

- Стават! - строго повишава тон леля Къна. - Стават, ама като го хванали гардовете, по нашему - пазачите, ама то какви гардове, какви пазачи, те направо - килъри! Щели да го килнат, да го претрепят за едното пикане!

Разлиства тя пак тетрадката и продължава препитването:

- Пъб. Какво е това пъб?

- А, това го знам! - бай Кузо смуква, издухва лютив облак и се усмихва хитровато. - Пъб е кръчма! Изучил съм ги аз тия работи!

Леля Къна клати заканително глава:

- Кръчма е то! Кръчма, ама скъпа! Да не си стъпил вътре! И чикъни няма да ядеш! Чу ли?! Никакви чикъни! Като се върнеш, ще ти заколя едно пиле! И около чейнчовете няма да се въртиш, ситито ще го заобикаляш! С брокери, с мениджъри, с пиарове и с гейове, особено пък с гейове работа да си нямаш, че голям екшън ще стане! Даже не екшън, ами направо трилър и фентъзи!

- Офффф, чакай, ма Къно! - отново се намесва комшията Станой. - Ти Кузо гаче ли не го изпращаш в София при сина и снахата, ами сякаш в Чикаго при американците го изпращаш! Все ще се оправи той!

- Ще се оправи! - въздиша леля Къна. - То София бетер Чикаго, бе Станое! Ако не си изучил малко английския, та да четеш табелите, хич не мож се оправи, биля! Нали съм ходила! Знам аз!

И се обръща към бай Кузо:

- Хайде тръгвай! И носи много здраве на наш Генчо и на булката Кера! Тъй де - на Керълайн! Бай, бай, дарлинг!

Бай Кузо и комшията Станой се натоварват с багажа и тръгват. Леля Къна гледа след тях, кръсти се, клати глава:

- София! Знам я аз Софията! Дано Господ го пази в тая пуста чужбина!

И отново с надежда се прекръства.