Иванов не влезе, а нахлу. Мина като виелица край секретарката, отвори с трясък шефската врата, зад гърба му нещо стъклено с трясък се разби на пода, книжата върху бюрото на началството се разлетяха, а Иванов, задъхан до пръсване от спринта по стълбите, изхриптя:

- Открих го!

Шефът го погледна със зли очи:

- Без майтапи! Ще те уволня!

- Страхотна находка! Пълен идиот!

Директорът стана прав, погледна с печал изпопадалите хартии, извади от джоба си жълта кутийка, взе хапче, глътна го и също изхриптя:

- Вие ще ме убиете!

- Удар! Страхотен удар! Такова говедо не се е раждало!

- Педераст сигурно? На хората им писна от педерасти!

- Нищо такова! Пълен идиот, нали ти казах! Венец на творението! Фани, дай една вода!

Секретарката дотича с чаша вода, Иванов жадно я изпи, а след това като фокусник, който вади от цилиндър заек, извади снимка и я подаде на шефа:

- Патрик Катерински! Клиничен случай! Глей само каква мутра! Четири часа разговарях с него! Ненормален, та дрънка!

- Ако не говори на диалект, не ми го хвали! - седна на стола си директорът.

- Диалект отвсякъде! Нищо не му се разбира!

- А в затвора бил ли е?

Иванов помръкна:

- Чак толкова идеален не е!

- Ето, виждаш ли! - тръшна се отчаян на стола си директорът. - Кой ще се заинтересува от някой, който не е лежал за убийство или поне участие в групово изнасилване! Още малко и ще ми докараш някой там герой! Спасил дете от горяща къща! Или някакъв образцов учител, дето не е изпсувал и два пъти през живота си и всичко му е "Моля?" и "Ще бъдете ли така добри?", та хората да им се откачат челюстите от прозяване, докато го гледат! Иванов, всички ще ви уволня, Иванов! Рекламите падат главоломно, Иванов! Всички ще ви разкарам, така да знаете! Ставате само да пеете в хора на "Александър Невски"! Само за там ставате, Иванов!

- Шефе, той е бременен!

Кратка тревожна тишина направо изтрещя в кабинета, а след това директорът прошепна:

- Какво? Как?

- Трети месец бременен! - тежко и бавно с глас на радиоговорител, който съобщава за начало на война, повтори Иванов.

- Е, нали е мъж!? Патрик... как беше?

- Миналата година е бил жена! Петранка Катеринска! Четирисет и три годишна! От Долни Полски Тръмбеш! Сменила си е пола. Обаче явно нещо са объркали операцията! Чакаме дете, шефе! Момче!

Директорът отново посегна с безумни очи към жълтата кутийка, взе си таблетка, после още една и още една и прошепна:

- Съгласна ли е?

- Съгласен е! - поправи го Иванов.

- Иванов! - изхлипа шефът, сълза блесна в окото му. - Дай да те целуна!

Двамата мъже се хвърлиха един към друг... Още същата вечер в телевизията късметлийка бяха обявени тридневни празници - най-сетне беше намерен поредният малоумен, с когото в продължение на няколко месеца щяха да занимават народонаселението!