Дощя ми се да гледам тепета и хайде в Пловдив. Качих се на някакъв обиколен автобус, ама за да съм сигурен, че никоя хубост няма да ми убегне, отидох отпред да питам шофьора на прав път ли съм.

- Нямаш проблем, майна! - каза ми той. - С тази линия ще видиш първо, трето и пето тепета, а с другата линия - второ, четвърто и шесто.

- Значи после трябва да се прекача, така ли? - поисках уточнение.

- Не, майна, все тука ще си се возиш, ама после ще минеш в задната част на машината.

Усетих, че нещо е елементарно, обаче аз не го схващам.

- Нали друга линия трябва да гоня после?

- Сядай тука, майна, че сега ще трябва да завия край "Тримоната"! - каза ми той и аз се намъкнах на стъпалото до него, а той завъртя "геврека" като пиратски капитан в буря.

Като поехме към Амфитеатъра, той ми хвърли кос поглед:

- Ти чете ли, майна, за онзи автобус, дето се разпадна по време на движение насред Пловдив?

- Четох. 25-годишен "Икарус"! За блондинка това си е супер възраст, ама за автобус не върви. Как няма да се разпадне в движение!

- Тайна, майна! Ама на теб ще ти я кажа, щото си падаш по тепетата! Значи, майна, понеже в Пловдив един рейс обслужва две линии, стават такива инциденти, човещина. Част от маршрута на двете линии съвпада и автобусът се движи цял, а където маршрутите се разделят, рейсът също се разделя на две, едната част тръгва по единия маршрут, другата част тръгва по другия маршрут.

Обмислих. Одобрих:

- Това е много хитро!

- Запомни, майна, като си в Пловдив, трябва много да внимаваш къде си в автобуса, ако пътуваш по маршрута на задната част, обаче ако си отишъл отпред при шофьора за билет или както ние с теб си приказваме и автобусът се раздели, край, потегляш по новия маршрут!

- Нямате милост в Пловдив!

- Гоним график и разписание! Сега, да знаеш и другото - той вдигна дидактично пожълтял от никотина показалец, - всяка от половините на автобуса, като стигне края на своята си линия, се завърта на обръщалото, тръгва обратно и на същото място, дето двете линии се събират, автобусът в движение се съединява и става един! Е това е, майна!

Обмислих. Представих си. После помолих:

- Нали ще ми кажеш кога да мина в задната част?

- Нямаш проблем, майна! А, ето го и първото тепе!

Снех шапка и се загледах в земната издатина. В този момент отзад долетяха трясък, викове и скърцане на стара ламарина по надупчен асфалт.

- Задницата пое по другия маршрут, майна! Като се върне пак обратно, ще се прекачиш в нея!

- Ясно... - потвърдих приемането на информацията. И добавих срамежливо - ... майна.

Шофьорът ме изгледа добродушно, после наду нещо по радиото, а аз се потопих в градската панорама край мен.