Mалко ГА за събуждане
Хубава работа, ама олимпийска...
Да ви кажа право, вече не знам какво да кажа. Аз съм свикнал да гледам и да коментирам футбол, а от известно време у нас очевидно се практикува друг вид спорт. Олимпийски, по барон Пиер дьо Кубертен с неговата безсмъртна максима “Важното е да участваш!”.
Нещо, в което се броят не победите и точките, а почетните голове, минаванията на центъра, ударите към вратата (не в нейните очертания), тъчовете, корнерите и ... добрите намерения. А над цялата виртуална реалност се развяват някакви странни заклинания за ново летоброене, което започвало от... Верона. Но не от Ромео и Жулиета, а от ж.к. Киево...
Та в крайна сметка благодарение на знайни и незнайни стахановци на истерията рабрах, че няма никава разлика между победата и загубата, че 0:5 е страхотен успех, а пък 1:3 - триумф на мечтите. Проумях също така, че когато посещаваш “публичния дом” в Петрич е съвсем нормално да бъдеш обслужен поне веднъж.
И че Левски ще се пробва в Шампионската лига докато спечели точка. Догодина, по-догодина, колкото трябва. Това ми го обещаха кандидат-президентът на Държавна сигурност, образцовият доносник агент Николай и фъфлещият след посещение на бара на Вердер вицепрезидент на БФС Мишо Касабов...
И да не забравя още открития, които направих в последно време. Изведнъж се оказа, че няма нищо по-естествено в това един отбор, пък бил той галеник на всички власти в Булгаристан, да върви с нула допуснати голове. Няма лошо, все пак “сините” минаха доста пъти центъра в Бремен, но пък си спомням какъв неистов вой се надигна след поредните победи на ЦСКА при Стойчо Младенов през есента на сезон 2002-2003 и при Миодраг Йешич преди година. Просто така за сравнение...
Очевидно правилата на играта са съвсем конкретни и едноцветни, а “организацията”, симулацията и Сателитната система се възприемат като нещо нормално. Местата на доброто и злото, на естественото и неестественото, на истината и лъжата са разменени като първото и второто място през миналото първенство на “А” група...
И какво остава за мача Вердер – Левски? Според зомби-логиката след щастието при 0:5 и 1:3, 0:2 си е направо победа!? Почти равна на два пъти по 1:0 срещу Леверкузен. Майтапът настрана, мачът на “Везерщадион” бе доста скучен. Домакините не си даваха много зор, а пък гостите не вярваха, че могат да постигнат нещо повече от поредното “достойно прпедставяне”.
Извън психологията тимът на Станимир Стоилов отново показа стабилно владеене на топката, ефикасна “преса” върху съперниците и добро самочувствие. Специално трябва да се подчертае фантастичната изява на вратаря Георги Петков, който без преувечеличение си е половин отбор. Защо ли Стоичков не го пуска като титуляр в националния?...
Според мен заслужава да се отбележи, че този иначе качествен тим на Левски страда от дефицит в атака. Дали заради контузиите на Валери Домовчийски, Емил Ангелов и Георги Иванов, или пък заради игровата немощ на Христо Йовов и Димитър Телкийски, но “сините” не можаха да отправят удар във вратата на Вердер.
Нещо не си спомням и много реални положения срещу Барса и Челси. Без български шансове пред вратата на съперника, германците ще си вземат трите точки в София съвсем академично. Да не говорим за каталунците...
Ако това е пределът на мечтата, Левски може да спечели точка до края на групата. Ако Вердер, Барса или Челси я подарят! Кой ли обаче се топли от подобна аритметика? Освен двамата палячовци от сутрешния двубой на американската телевизия у нас, старата соцмома от Парламента, уродливия кандидат-президент на ченгетата и още неколцина дегенерати от лумпениадата... Нормалните левскари, както и привържениците на ЦСКА, са наясно със стойностите в европейския футбол и не живеят с глупави илюзии.
Откъде тръгнахме, докъде стигнахме? Всички обаче сме в кюпа на идиотската ни държава, в която тази вечер ни съобщиха, че сметките за парно са надписани, но за сметка на това ще се повишават...
ГЕОРГИ АТАНАСОВ
! 
. Не само че не стана ами и се напънахте да влезете там, където не ви е мястото ... Трябваше да минат 3 мача ли за да разберете, че не сме дораснали. Дано отборите от група А имат милост до края, а на Барса да не и трябва голова разлика в последния мач.
