Членове на секционна избирателна комисия във Варна убиват скуката в очакване на гласоподаватели, като четат вестници. Активността на избирателите в 3-и многомандатен район бе сходна със средната за страната.
Явно, че са успели да прочетат вестниицте си до край. И сигурно са решили кръстословиците. Не баше така на първите избори през 1990 г., когато аз бях секретар на такава комисия. Отели ни се вола тогава. Неспирен поток от гласуващи. Още от 6:00, събалем с дисциплинираните червени бабички. Някъде към обяд започнаха да се мъкнат и седесарите. След 7:00 часа вечета дори връщахме гласуващи. Така беше по онзи закон тогава. А след гласуването броихме до 23:00 ч. бюлетините, след което отидохме до Райсъвета с шефа на комисията и тогава ни се 'ба мамата! Цяла нощ висяхме като на мокра ..... космите. Навсякъде по пода се виждаха разкъсани чувалчета с бюлетини. Самият под беше постлан с бюлетини от всякакъв цвят. Запитах се, за това ли гласуват хората? За какво е целият този цирк. И никъде хора да те упътят, да ти кажат къде да си предадеш бюлетините. Чак към 4:00 ни казаха, да носим бюлетините в ЦИК, някъде в кметство София. И така мъката продължи. Прибрах се в къщи някъде към 7:00 на другия ден. Това беше моето първо и последно участие като изборен работник. Народът го е казал много точно "Мъжко дупе, един път се 'бе".