Той беше строен явор, зам.-министър...

Аз съм един вид падаща звезда, внимавайте какво си пожелавате!

Все съм била недооценена. Единствен Той ме разбра и ме назначи консултант. Беше началник на "Ромското включване", това са такива пари, че ви е бедна толерантността. Мен парите никога не са ме блазнили... Обичам интеграцията, разбирам от реинкарнации.

Имахме фина връзка. Откривахме си чакрите. Съчетавахме си енергиите. Министерството ни беше стряха. Всеки фикус ни стана мил. Бяхме в някакъв шемет. Господ ни милваше по главите и ни се радваше. Само умиление и възторг, нищо такова вулгарно, дето го разправя министърката. Усетих аз нещо недобро... Тая дребна душица взе да бърка с мазните си ръце в душите ни и току ни изпъди от министерството. Тя самата е циник от най-дебелокож тип, ама знае да говори за гъделичкане, екстри и вадене на незнамсикво, където се вади хляб.

Щом е тъй... Искам да открия истинския лик на тая персона - министърката. Няма да говоря за бизнеса й - под достойнството ми е, но имайте предвид, че си знае интереса много добре. Нейната нещастна душа ми е като на длан. Има да взема толкова кармични уроци, духовното й развитие е под всякаква критика.

Аз впрочем и досега запазвам доброто си отношение към нея. Нямам намерение да злоупотребявам с дарбата си, да вадя компроматериали... Ще премълча например, че в по-предишния си живот е била кучка, както и повечето жени в министерството - знам го от доброкачествен източник. Не мислех да го огласявам, но как другояче да обясним на публиката странното й поведение. Пък и то й личи. Аз бях подгонена по линия на женската завист. Кучките в МТСП начело с началничката си не можаха да понесат конкуренцията на фаталния ми чар.

Аз например, преди да стана звезда, съм била пеперуда - веднъж ме уловиха две хубави момчета и като ме видяха отблизо, се разплакаха и ме пуснаха. Къде са пеперудата и момчешките сълзи, къде са кучките?!

Както и да е. Аз говорех за реинкарнациите на онова лице. Свършва по някое време кучешкият й живот и следва ново превъплъщение. Добрият дядо Господ дава нов житейски мандат на нашата героиня и вселява душата й в интелигентното домашно животно свиня. Това пък съвсем не исках да става обществено достояние. Повтарям - до ден-днешен пазя най-топли чувства към това лице и никога не бих си позволила обидни или бездуховни квалификации. Грухтяла колкото грухтяла, валяла се нашата героиня в кочинката си, дошла Коледа...

Следва ново прераждане и на бял свят се явява бъдещата министърка в човешки образ. Розово момиченце като всички други. Но щом живял си кат свиня, свиня ще си останеш - хубаво са го казали! До ден-днешен тя не е победила свинската си същност, а по-лошото е, че не се бори изобщо с това. Тя не може да различи свинство от духовност. А това всичко се пише в кармичния тефтер и следващия си живот нашата героиня ще преживее в кожата на овца, да се научи на смирение.

Още като прекрачих прага на министерството, усетих, че някой ме пързаля на свинска мас. Много лоша енергия има в тая сграда, направо смърди. Хич не съжалявам, че се махам, не че е кисело гроздето.

А моя явор никой не може да ми отнеме. Това е най-важното и това е поуката - с любимия колибата е министерство. За душите, що се любят, даже "Ромското включване" не е фактор.