|
24 Октомври 2006 12:03
Доскорошният капитан на българския национален отбор Стилиян Петров даде поредното си интервю относно оттеглянето си от тима заради селекционера Христо Стоичков. Този път Стенли излага своята гледна точка пред в. "24 часа".
- Христо Стоичков бе на мача "Челси" - "Барселона". Видяхте ли се?
- Не. Но се чухме по телефона. И отново му обясних, че съм твърд в решението ми. Той се опита да ми обясни, че и те са се отказвали и след това са се връщали. Просто на мен не ми минава толкова лесно. Не смятам да променям решението си. Поне докато той е национален селекционер.
- Президентът на БФС Борислав Михайлов заяви, че до март има доста дълго време и че ще се опита да говори с теб за завръщане.
- Смятам, че той разбра, че съм твърд в решението си. Едва ли ще се обади. Винаги съм готов да се видя с него, но няма да променя това, което съм казал. Докато Христо Стоичков е национален селекционер, аз няма да играя в отбора. Напълно съм наясно с това, което направих. Премислих всичко. След мача с Люксембург. Консултирах се единствено със себе си, с моето състояние. С това, което съм бил и искам да бъда. В един момент разбрах, че аз няма какво повече да правя в този отбор при този треньор.
- Знам, че почти се бе отказал преди година, когато те обвиниха, че сте продали мача с Хърватия. Защо не го направи тогава?
- Нямаше как. Отборът не вървеше. Отпаднахме от световното. Бях решил да си тръгна, но останах, за да понеса отговорността с колегите си. Представяте ли си какво щяха да си помислят хората. Корабът потъва и мишките започват да скачат от него. Сега е друго. Имаме осем точки, на второ място сме в групата. Значи мога да си отида. И то с гордо вдигната глава. Имаме един много силен национален отбор. Разберете го. В момента е един от най-добрите в Европа.
- Според първоначалната версия, пък и след това, отново се появиха твърдения, че всъщност всичко е заради съпругата ти. Ти си обещал да бъдеш повече с нея, особено след като се роди второто ви дете през април.
- Някои просто си търсят извинения. Поли бе един от хората, които доста тежко приеха решението ми. Дори се разплака. Тя знае колко важно за мен е да играя в националния отбор на България. Колко много го обичам. Семейни причини не съм изтъквал и това може да го потвърдят абсолютно всички играчи от националния отбор. Питайте точно какво им казах.
- Кой първи разбра за решението ти?
- Първи бяха Димитър Бербатов и Радостин Кишишев. Като едни от най-опитните в отбора. След това казах на останалите на вечеря. Влезе Стоичков и всичко му казах в лицето. Това е. Няма нищо сензационно или пък различно. Разбирам момчетата, и на тях не им е лесно. Но не искам повече да се спекулира с моето решение. Аз съм го взел и няма смисъл повече да го дискутираме. Капка по капка чашата преля.
- Атакуват те, че през това лято се раздели тежко със "Селтик", после и с националния отбор. Изнервен ли си?
- Няма от какво. Със "Селтик" се разделихме нормално. Сделката бе вече факт, когато се върнах в националния отбор за мачовете с Румъния. Шотландците са много доволни. Все пак за първи път в историята си взеха толкова много пари за техен играч. Не може да си представиш как ме посрещнаха, когато се върнах да коментирам мача от Шампионската лига на "Селтик". Ако имаше скандали, дали това щеше да стане? Тук, на Острова, не можеш да оправиш нещата с един букет.
- Как се справи като коментатор?
- Дори получих няколко похвали. Явно съм бил добър. Това е един вариант да остана във футбола след като приключа кариерата си. Но това ще стане, след като се върна поне за един сезон в България.
- Не ги ли изревнува, че играят в Шампионската лига, а ти си в отбор, който не се класира за евротурнирите?
- Играха много силно. Толкова се радвах. Моето напускане на "Селтик" не бе свързано с някакви проблеми. Просто след 7 години на едно място реших, че ми е време за промяна. И те ме разбраха. Споразумяхме се доста бързо. В началото имаше противоречия, но в крайна сметка всичко се изглади и смятам, че постигнахме нещо, което е взаимноизгодно и за двете страни.
- Чувстваш ли се предател?
- Защо? Аз никого не съм предал. Да играя в националния отбор, винаги е било мечта за мен. Но и отговорност. Защото това е националният отбор на България. И поне, както аз го разбирам, всеки в него трябва да бъде горд, че е част от този отбор. От футболиста до шофьора. Поне за мен винаги е било така. Играл съм и контузен, играл съм и болен. И винаги съм давал над 100 процента. Не съм продавал мачове, за да ме обвиняват в това. Но след европейското започнаха да се натрупват постоянно случки, които просто ми показаха, че няма смисъл да се мъча повече. Аз съм се отнасял с уважение към всичките си треньори и те са ми отвръщали със същото. Сега просто се скъса нишката. Не може в един момент да си най-големият, а в следващия да си просто един пияница, който не се мърда на терена. Да пречиш с всички сили на другите, които могат да постигнат повече от теб. Всъщност това наклони везните в моето решение. Погледнете само колко постове съм играл в "Селтик". Ако бях конфликтен, щях отдавна да съм приключил с тях. Но те имаха подход. Аз не съм крил нищо от никого. Винаги съм говорил собственото си мнение. И не съм карал другите да влизат в боя вместо мен. Явно и тук сме различни с някои хора.
- Кой от мачовете на националния отбор ти е най-скъп?
- Все един от тези 68, които изиграх. Включително и последния срещу Люксембург. Няма да забравя дебюта си срещу Мароко независимо от загубата. Всеки един от тях е изключително специален за мен. Защото става въпрос за България. А аз и на Луната ще си остана българин. Но поне за момента не смятам да продължавам с националния отбор.
- Стоичков заяви, че не знае точно какво искаш. Какво иска Стилиян Петров?
- Много е елементарно. Искам да играя футбол и да изпитвам удоволствие от това. Нищо повече. Не искам да сменям никого. Заради това призовавам тези, които ме подкрепят с плакати, да спрат. Аз не съм човекът, който ще оправя националния отбор. Има достатъчно хора, които имат отговорност за това. Аз съм взел решението само за себе си. Не искам да при тискам никого да ме следва или пък да правя преврати. Аз не съм такъв човек.
- Колко лица има Стилиян Петров?
- Само едно. Това може да го потвърдят много хора. Имам достатъчно приятели, и то истински, които могат да ви го кажат. Може би заради това не обичам двуличниците. Които пред теб говорят едно, а след това - друго. Не знам защо например трябваше да се прави проблем с оставането ми в "Селтик" за двата приятелски мача през лятото. Те имаха подписан договор, че ще играят с първия си състав. Заради това Гордън Стракън не пусна нито мен, нито шотландците за Япония. Все пак сме професионалисти и знаем за какво става въпрос. Не можах да разбера защо трябваше да се тръби за трансфера ми, след като само татко и Христо Стоичков знаеха, че всичко е наред. Двата клуба се бяха разбрали за дискретност. Никой не разбра, че съм в Бирмингам, а на летището в София ме посрещнахте с честито. Тези моменти ги изживявам доста тежко. Аз не съм възпитан по този начин.
- Как прие думите на Мартин О'Нийл, че е готов да говори с теб и да те навие да се върнеш? Защото е срамота един национален отбор да остане без най-добрия си играч, който е на 27 години.
- Това е нормално. Мартин ме разбра. И той много добре знае, че реша ли нещо, доста трудно си променям мнението. Не искам да ме разбирате неправилно. Когато ме убедят, че не съм прав, възприемам новото. Не съм инат. Но сега няма кой да ме убеди, че не съм прав. Дори доста хора смятат, че съм напълно прав.
- Започна ли да свикваш в Бирмингам?
- Доста интересен град. Хората ме приеха добре. Особено феновете на "Вила", за което съм им благодарен. Все още обаче не съм свикнал с града. Единственото ми спасение е Крис Сътън, който е играл тук, и GPS-ът на колата. Но ще свикна. Знам езика, всичко е наред. Дори се чувствам доста по-добре. Поне докато не ме разпознават по улиците. В Глазгоу веч е беше невъзможно да се изпие едно кафе с приятели. Веднага на съседната маса някой се опитваше да разбере за какво става въпрос. Единствено ми липсват Поли и Стилиян-младши. Но те ще се приберат идната седмица. Дано дотогава съм успял да намеря къща. Искам да е с голям двор, за да могат децата да си играят.
- От всички треньори, с които си работил, на кого си най-благодарен?
- На всички. От всеки от тях взех по нещо. Дори и от Стоичков. От него ми остана непримиримостта към двуличието. Все пак най-много съм благодарен на Димитър Пенев, който ми даде път във футбола. Спомням си как вече мислех да напускам ЦСКА. Имах оферти от "Ботев" и "Литекс". Ако го бях направил, може би щях да играя сега в "Б" група. Той е уникален. Вижте само на колко хора е дал път. Заради това вечно ще съм му признателен.
Георги Банов, в. "24 часа"
|
Чорбата пак издуха супата! Само ЛОКО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!
Още повече, че още една такава ви дадоха срещу Литекс... 
!
и целото 
Направо ги изтърваха. 
