|
27 Октомври 2006 12:12
А ето нещо за "славното" минало на цецка:
През последните седмици се заговори, че Христо Бонев може да стане треньор на ЦСКА. Това даде повод в рубриката ни "Архивите са живи" да се върнем 39 години назад и да проследим периода, в който Зума изиграва седем мача с фланелката на "червените". Специално за "Топспорт" легендата Христо Бонев разказа за първи път неща, които звучат като роман. Да му дадем думата.
"...В началото на 1967 година пловдивските партийни ръководители решиха да направят местен отбор, който да се противопоставя на софийските и да играе в евротурнирите. За тази цел предприеха обединение на Марица, Спартак и Ботев под името Тракия.
В този тим преминаха Дишков и Тобия Момин. Областният управител на БКП Костадин (Кочо) Гяуров извика мен и баща ми и почти ни заповяда да премина в новия клуб. Тогава татко му каза, че ако аз облека жълто-черната фланелка, ще се откаже от мен чрез Държавен вестник.
В следващия момент Гяуров ни изхвърли като мръсни котета от кабинета си. Ръководството на ЦСКА реагира светкавично. Беше ужасно топло юнско време. По обяд се прибирах в къщата на тъща ми, която се намира до едно площадче в Джумаята. Там спря една държавна Волга, показаха ми заповед на Добри Джуров и ме тикнаха в колата.
Изведоха ме от Пловдив по неасфалтирани пътища чак към Белово. Когато пристигнах в София, веднага ме настаниха в школата "Чавдар". На крака ми дойдоха трима генерали - Стоев, Момеков и заместник-министърът на отбраната генерал Здравко Георгиев.
Започнаха да ми говорят колко ще бъда облагодетелстван, ако си изкарам войниклъка тук и подпиша договор с ЦСКА. Ако го бях направил, сега щях да съм генерал. Аз обаче казах, че само ще изкарам службата и искам да си тръгвам за Пловдив. Тогава смениха тона и поведението си. Облякоха ме във военни дрехи и ме пратиха да копая канали.
Бях упорит и сигурно това ми "занимание" щеше да продължи. Но дойде доктор Стефан Божков и ме убеди, че ако не играя футбол, ще си изгубя формата и за националния тим. Веднага ме върнаха на стадион "Народна армия", където в лявата част беше хотелът - откъм сектор "А". Започнаха тренировките. После стартираха мачовете. Няма да забравя двубоя с Ботев (Враца). Отвори ми се страхотна игра. Вкарах три гола. Ще помня винаги и третия си гол за 4:0.
С Митата Якимов започнахме да си подаваме двойни пасове с петички в малкия пеналт на врачани. Аз на него, той на мен. Можех да вкарам гол, но му подавам - той също. Казвам ти публиката полудя. А генералите започнаха да си хвърлят шапките!
На гола всички станаха на крака. Като ти ги казвам тези подробности, се вълнувам. Това са усещания, които рядко се изпитват. И тогава Здравко Георгиев се заинати да ме остави в ЦСКА.
Задържа уволнението на целия набор до ноември с цели три месеца. Започнаха да ме псуват и да ми казват:"Айде бе, подписвай, та да излизаме оттук, майна такава!"
В това време Дража Вълчева ходила до Кочо Гяуров. Оттам при генерал Семерджиев и в Министерството на транспорта и накрая и Тодор Живков научил за моята сага. Привържениците на ЦСКА много ме харесваха, мислеха, че ще остана. Но смятам, че не ме се сърдят и до ден-днешен, защото разбраха за отношението ми към Локомотив.
Аз вече твърдо не исках да играя на "Армията"... Идва дербито с Левски. В съблекалнята минути преди мача казвам, че няма да изляза на терена. В този момент запъхтян пристига администраторът на Локо Въчо. Лично ми показа уволнителния документ от армията. Излязох на терена и в последната си среща се раздадох докрай. Може би затова при 1:1, вместо да подам на Цецо Атанасов, реших да бия и да вкарам на Левски, за да ме запомнят с добро в ЦСКА. Топката обаче мина на сантиметри покрай вратата на Бисер Михайлов.
Куфарът си го бях приготвил и беше с мен в съблекалнята. След мача бързо се облякох и оттам - на гарата. Бяха ми запазили специално място във влака. В Пловдив ме посрещнаха като президент. След мача с Локо (Сф) ме носиха на ръце.
Като съм тръгнал да говоря, искам да допълня и за слуховете, че съм настоявал да ходя в Левски. С Гунди емоционално ме свързва една случка още когато аз бях малък, а той току-що бе дошъл да играе като войник в Ботев (Пд). Моята къща е на две крачки от стадиона на Ботев. Помня, че гледахме един мач, в който ботевци загубиха с 0:1 от Спартак (Пл).
След мача легендарният треньор бай Георги Генов - Шивача каза: "Абе тоя дингил не става за нищо. Дайте да го пратим в Сливен." Тогава помощникът му Стефан Паунов, който по-късно ми бе наставник в Локо, му каза: "Недей така. Това момче ще пише един ден история". После му я припомнях тази случка на Стефан. По време на квалификациите за световното в Мексико с Гунди си говорехме един ден да поиграем заедно.
Но слухът бързо се разпространи и над хиляда души пожелаха извънредно събрание с министъра на транспорта Тано Цолов, в което му казаха ясно: "Христо е единственото развлечение на пловдивчани.
Трябва да остане тук. Иначе не се знае какво може да се случи!"
Заради това министърът си навлече големи неприятности. Аз не съжалявам, че останах верен на родния си тим. Ако някога ми се наложи да дойда като треньор в ЦСКА, със сигурност няма да е само за шест или седем мача..."
|
лошо им се пише 
Хубава песничка , а?
= 
