Румъния едва пробута със закъснение втора кандидатура за еврокомисар, а вече се мръщи, че й дават тъничък ресор - многоезичието. Букурещ си бе харесал да отговаря за митническия съюз или за миграцията. Но кой би му дал европейска митница, когато го критикуват за корупция по всички етажи на властта? Или пък има ли държава, която би се радвала точно румънец да я пази от нелегалната имиграция, когато даже отворените към другите страни англичани бързат да залостят острова си преди приемането на Румъния и България?

При нашата кандидатура нещата са по-ясни. Меглена Кунева получава защитата на потребителите, но с уговорката, че няма да се занимава с безопасността на храните. България е обект на остри критики заради лошия ветеринарен контрол и неспазването на санитарните норми в хранителната промишленост. Така че ще трябва да почака преди европейците да започнат да се доверяват на български чиновник какво да ядат.

Ако евроконституцията беше влязла в сила, вероятно България и Румъния нямаше да получат никакъв комисарски ресор, защото тя отменя правилото всяка държава членка да има свой комисар. Освен това по средата на мандата на Комисията никой нямаше да я преструктурира заради двете новоприети държави. Сега обаче важи Договорът от Ница (2000 г.) и той дава шанс на двете държави да излъчат по един комисар.

Докато в София и Букурещ течеше



надлъгване



между политическите сили коя партия да сложи ръка върху престижния пост, Брюксел се чудеше какво да откъсне най-безболезнено от раздадените вече ресори, така че никой да не се обиди, а и ЕС да не се изложи на риск, доверявайки се на предполагаемата компетентност на бъдещите еврокомисари. За донори бяха избрани държави със сравнително малки съпротивителни сили - Кипър и Словакия. Ясно беше, че никой не може да посегне на ключови постове, държани от старите членки. Затова изборът бе ограничен в периметъра на новоприетите, и то на по-малките по размери и население. От тях пък бяха отделени не истински ресори, а подресори. Кипърецът Маркос Киприану даде вид, че дори е щастлив да отстъпи на Кунева защитата на потребителите, след като си запази далеч по-важното здравеопазване, а словакът Ян Фигел, който отговаря за образованието, професионалната подготовка, културата и многоезичието, се отказа от последната четвъртинка от ресора си, за да зарадва румънеца Леонард Орбан като бъдещ отговорник за езиковото разнообразие.

За да не започнат българите и румънците да се съмняват, че



Евросъюзът ги взема насериозно,



Брюксел се зае с охота да обяснява, че независимо от важността на ресора всеки комисар взема 18 233,38 евро заплата (плюс добавки за жилище). При такова равенство, изчислено до евроцент, никой не би трябвало да се чувства подценен. На българите пък направиха впечатление не толкова центовете, колкото другите цифри в числото, които означават, че българският еврокомисар ще взема заплата колкото цялото българско правителство. Така погледнато, всеки би се съгласил, че й предстои важна работа.

Според нейния предшественик Киприану 45% от европейците се доверяват само на вътрешния си пазар. 50 години след създаването на ЕС близо половината от населението в съюза не смята за преимущество, че има достъп до единен пазар. От останалите 55%, които твърдят, че имат доверие да пазаруват в друга страна членка, 12% си позволяват да ползват само хотелски и пътнически услуги и не припарват до магазин. При по-голяма откровеност само една пета от европейците (20%) казват, че вярват в защитата на потребителите извън националните граници. Като се има предвид, че ЕС е установил само минимални изисквания за общи стандарти в тази област, бъдещата еврокомисарка ще трябва да направи чудо, за да повиши доверието на европейците, че бди за техните интереси.

Европа е още далеч от хармонизация, защото пазарът й е по-скоро фрагментиран, отколкото единен, и затова главната задача на еврокомисарката Кунева ще бъде да се грижи за информирания избор на потребителите. Тя ще трябва да ги успокоява, че производители и търговци не ги подвеждат, че им продават онова, което очакват според уверенията им. В този смисъл Кунева няма да се преобрази в европейски Павел Кърлев, който тича по магазини да засича некоректни търговци, а ще се върне донякъде към първоначалната си професия - журналистиката. Това означава да си спомни изискванията за обективност и безпристрастие.

За разлика от другите европейци Кунева ще срещне



най-малко проблеми с българите



Когато имат пари, те се доверяват повече на чуждите пазари, отколкото на своите. Цялата държава дава такъв пример. От януари до август т.г. тя е внесла стоки за 21 млрд. лева, а е изнесла за 15 млрд. Търговският дефицит от 6 млрд. лева съдържа в себе си освен другите компоненти също и доверието на българина към чуждото. През годините на криминалния преход той се убеди, че понятието "честен частник" бе измислено, за да бъде залъгван от местни тарикати, и затова сега предпочита понятието "чужд производител". В интерес на хармонизацията на единния пазар Кунева ще трябва да го агитира да купува българското, но задължението й като комисар да не показва национално пристрастие, ще й пречи да върши тази народополезна работа.

С румънеца също няма да имаме проблеми и направо ще сме на кяр. Точно той е човекът, който ще бъде отговорен да вкара заради нас кирилицата в ЕС и ще се грижи всяка дума в евроструктурите да се превежда и на български. Така благодарение на него всеки българин, или по-точно всеки командирован в Брюксел чиновник, ще се чувства като у дома си. Другите бариери могат и да не паднат, но за езиковата сме вече сигурни. При очаквана заплата от 3800 евро за преводачи хиляди български филолози се редят на опашки за конкурси да ги вземат на работа в ЕС.