(Продължение от 13-а стр.)
Живял през ХVI век един ренесансов поет на име Бонавантюр дьо Перие. Той написал новелата "За младоженеца Жанен".
- Е, Жанен, вече сте женен?
- И още как! - отвърнал Жанен.
- Това е хубаво!
- Е, не чак толкова хубаво.
- Че защо?
- Много вятърничава излезе.
- Това е лошо.
- Е, не чак толкова лошо.
- Защо?
- Защото тя е хубавелката на енорията.
- Това е хубаво.
- Не е толкова хубаво.
- Защо?
- Има един, дето я спохожда.
- Това е лошо.
- Не е толкова лошо. Той всеки път ми носи подарък.
- Хубаво.
- Не е толкова хубаво, защото все ме праща насам-натам.
- Лошо.
- Не е толкова лошо, защото ми дава пари да ям и пия по пътя.
- Хубаво.
- Не е толкова хубаво, разкарвам се в студ и пек.
Да не ви изброявам всички перипетии на Жанен, български дами и господа европейци. Те ви предстоят. А ла бон авантюр!
и аз си спомням за мина от наблюдател
хубаво
е не е толкова хубаво
защо
защото от 10-на години не я дават всеки четвъртък
лошо
е не е толкова лошо
защо
защото се влюбваш и не може да направиш нищо повече
лошо
е не е толкова лошо
защо
защото ако се съберем и не може да издържам семеиство и деца ще я направя нещастна
лошо
не е толкова лошо
защо
защото е хубавелката на енорията и ще се появи чичко паричко и ще ми я отнеме
лошо.......
Не е толкова лошо. Той всеки път ми носи подарък.
- Хубаво.
- Не е толкова хубаво, защото все ме праща насам-натам.
- Лошо.
- Не е толкова лошо, защото ми дава пари да ям и пия по пътя.
- Хубаво.
- Не е толкова хубаво, разкарвам се в студ и пек.
Да не ви изброявам всички перипетии на Жанен, български дами и господа европейци. Те ви предстоят. А ла бон авантюр