На Иван Маминколев жена му един ден купила патладжан. Нарязала го и казала на Иван Маминколев да го наглежда и като му изтечала черната вода - да хвърлел водата и да изпържел патладжана. Щото пък тя щяла да отскочи до комшийката си, че имали там една работа, да им се невидеше и работата.

Иван Маминколев поначало предпочитал нещо по така, но си рекъл, че патладжан - патладжан! Кой ти го дава.

И седнал да го наглежда.

Изтекла там черната вода - той продължава да наглежда.

По едно време изтекла и червената вода - Иван Маминколев наглежда.

Изтекла и синята вода - той си седи там и наглежда, тоя малоумник.

Изтекла по едно време някаква оранжева ли, виолетова ли, не знам точно каква вода - Иван Маминколев си го наглежда.

Какво наглеждал - и той не знаел. Сигурно чакал да потече златната вода, нямам представа. Тя златната вода си потекла, де, ама се оказала жълта. Текла, текла, след което тръгнала една вода, дето въобще не можел да й се определи цветът, да му се невиди...

И като минали 17 години, та потекла отново някаква червеникаква (уж, де!) вода, се връща жена му и се хваща за главата! Така и така, вика, какво правиш ти бе, човек?! Не ти ли казах аз на тебе, като му изтече черната вода, да го туриш да се изпържи?!

- Ами чакам! - отвръща Иван Маминколев. - Наглеждам и чакам!

- ГЛАВАТА СИ ЧАКАШ! - креснала жена му. - ОТ ТУЙ СПАРУЖЕНОТО НЕЩО КАКВО ОЩЕ МОЖЕШ ДА ЧАКАШ?!

И действително. Патладжанът се бил спаружил изцяло, напълно и веднъж завинаги, тъй че Иван Маминколев и жена му си легнали гладни!

Те хубаво си легнали гладни, обаче каква е поуката от тази история?

Хайде сега пък и поука! Няма поука, разбира се.