Седим с колегата в капанчето отсреща, пием по едно малко за апетит, мезим със сурова туршия (от бидон) и водим светски разговор.

- ... А може би това е началото! - продължи мисълта си колегата. - Ето, Англия пуска 20 000 българи на работа в земеделието!

- Обаче останалите ще вадят разрешителни за работа - ставам говорител на разума. - Какво излиза - копачи, а не инженери иска Лондон от България!

- Така излиза - тъжно се съгласява човекът срещу мен.

Пием и в мен покълва план...

Излагам го:

- Ние тази работа така няма да я оставим!

- Какво можем да направим?

Огледах се за английски разведки и доверих:

- Четох във вестника, че България също може да не пуска британски работници до трудовия си пазар, ако Лондон ни наложи ограничения! Съответните ни чиновници са категорични за това!

- Браво на тях! Като усетят англичаните дебелия край, друга песен ще запеят!

- Ще ги питам тогава къде ще си вадят хляба!

Стана ни хубаво...

После колегата се сепна:

- Абе то много ли англичани искат да работят в България?

- Чакай да сметнем... - запремятах пръсти, съобщих резултата: - Като се замисля, наскоро у нас са се трудили необезпокоявани няколко броя английски диджеи.

- Като оня, Пол Дейли! Не стига, че работи тук, ами си и тръгна с лек автомобил "Волга", сигурно за да не се върне в Англия с празни ръце от гурбет и жена му да не го пусне вкъщи!

- Те си нямат такива коли и ламтят за тях! - разкрих пикантни подробности от островната народопсихология. - Ами певецът Сийл, който не стига че пя, ами и изяде два килограма роден мед!

- Това е порционът за 1000 български деца в менюто на детските заведения!

- Ами "Дюран-Дюран"!

- Тия близнаци ли са?

- Не, цяла група! Петима музиканти, значи можехме спокойно да предприемем към тях рестриктивните мерки като към българските бригади зидаро-мазачи в Англия!

- Да сме ги спрели кога е трябвало, сега ги пиши бегали! - хвърли камък в градината на съответните органи колегата. - А пък аз чух, че в някакъв наш футболен клуб в администрацията постъпил англичанин!

- Веднага ще го уволним, след което, за да не страда българският футбол, пак ще го назначим на работа, но този път ще се води по документи селскостопански работник - поливач.

- Така може! Викни сега по едно малко!

- Защо пък аз?! - дръпнах се.

- Да полеем назначението!

- Да черпи англичанинът, той е дошъл на печалба тук!

- Ще почерпи той, и по една студена вода няма да почерпи... - колегата се умърлуши, после светна. - Я аз да ти викна едно на тебе, ти ще ми викнеш едно на мене и сме квит!

- Съгласен!

Жената зад шубера изпълни поръчките ни достолепно, по английски.