|
| *** |
Пред блока две хлапета играеха на "къде са парите". Много забавно! По-голямото ги беше скрило, а по-малкото ги търсеше. И щом по-малкото наближаваше тайното място, по-голямото викаше:
- Топло, топло... Топло, топло, та даже Вальо...
Това съвсем логично подсети Спас, че трябва да си плати топлата вода.
А на касата го очакваше изненада.
Сметката се оказа 200 лева за 3 кубика! Ега ти подгряването - топло, топло, та даже...
- Кво става, бе? По 3-4 лева плащах досега за подгряване на кубик - завря му водата на Спас. - Е, чувал съм, че някои плащат и по 6 лева, та и отгоре, ама чак пък толкоз... Може ли такова нещо?
- Може - усмихна му се касиерката, - как да не може!
И любезно му обясни къде точно е разковничето. Понеже много от неговите съседи в блока не ползват тая услуга - не само са си спрели парното, но са се отказали и от топлата вода, - подгряване за останалите логично се оскъпявало.
Спас не можа да разбере логиката. Обаче беше толкова ошашавен, че си плати сметката.
Тръгна да се прибира. Качи се на автобуса. Вътре имаше само двама души. Много му се зарадваха. Оказаха се контрольори.
Спас им подаде билетчето си, което съвестно беше продупчил.
- Кво е това? - попита строго единият контрольор.
- Билетче - отвърна Спас, - от 70 стотинки.
- Ааа - усмихна му се другият контрольор, - беше тая. За вас, гражданино, билетчето вече е 70 лева!
И любезно му обясни като как може такова нещо. Понеже хората вече масово не ползвали тая услуга - не се возели на градския транспорт, а маали пеша - за останалите пътуването логично се оскъпявало.
Спас съвсем се ошашави. Вярно, че не го глобиха, ама трябваше да доплати.
Преди да се прибере, се отби да си купи половин хляб и кофичка кисело мляко с 2% масленост. За толкоз му бяха останали пари.
- Кви са тия стотинки, бе? - изстреля от упор в него продавачът.
И Спас припадна.
В полусън видя, че над него се е надвесила някаква с бяла престилка. Тя сложи ръка на челото му. Чу я да казва:
- Топло, топло, та даже Вальо...
