Писано му било на Джибровци да се влее в пълноценния живот - селото стана градски квартал, а на територията му разположиха зоопарк.

Всеки зоопарк си има особеност: един е известен с камилската си птица, друг - с шимпанзетата си, трети - с директора си. Атракцията в Джибровци беше жирафата! Всички се юрнаха да я видят, а сред първите беше философът Фильо. Тук е редно да отбележим, че поради липса на местен идиот тази функция в Джибровци се изпълняваше от него.

Усетила, че е център на вниманието, жирафата пристъпваше грациозно, а шията й се полюляваше като избуяла от изкуствени торове царевица. Но най впечатляваше умението й да плюе от висотата на положението си. Боже мой, как плюеше - като изразително артикулираща актриса! Публиката с вик се отдръпваше, но Фильо не помръдваше. Гледаше като хипнотизиран.

От зоопарка си тръгна последен. И цяла нощ сън не го улови. И аха да задреме, рипна като ужилен.

- Ами да! - плесна се по челото. - Как диша жирафата? Предвид дългата й шия налице е абсурд. Я колко път изминава въздухът от устата до белите дробове! Докато стигне там, редно е жирафата да умре...

Тя обаче се разхождаше и сякаш него беше чакала. Щом той се лепна до оградата, му се зарадва и си го заплю за любим посетител.

- Хм - мина му през ума, - ами че освен дишането, и храненето на жирафата е проблем. Я колко път има да измине листакът, дето го дъвче! Докато стигне до стомаха й, би трябвало да е умряла от глад. Ама не умира. А листак е това, не е камък да й го пуснеш през устата и направо да й тупне в тумбака...

Дните минаваха, проблемите оставаха. Жирафата тъй се привърза към Фильо, че не обръщаше внимание на другите посетители, само него си плюеше. Но той реши да изостави въпроса с храненето и да се съсредоточи върху дишането. Щото всяка твар може да издържи без храна, но без въздух ще се гътне. Ето Фильо седмица не бе турял залък в уста, но не можеше да си позволи да не диша.

- Да допуснем - каза си, - че въздухът е стигнал до белите дробове на жирафата. Кво следва? Следва издишване. Но я колко път има да мине издишаният въздух! Няма ли през туй време да влезе вдишан въздух? Ще влезе. И кво? Опираме до кое налягане е по-голямо. Ако налягането на издишвания въздух е по-голямо, той ще изтласка навън и вдишвания в момента. И жирафата ще умре от недостиг на кислород. Но тя не умира... А ако налягането на вдишвания въздух е по-голямо, той ще върне обратно в дробовете издишвания в момента. И дробовете на жирафа ще се пръснат. Но те не се пръскат... А ако налягането е едно и също? Тогаз двата въздуха би трябвало да се срещнат по средата на шията. А там...

От безсъние и глад Фильо припадна. Хайде в болницата, хайде на система... Но не тя, а желанието да реши проблема го изправи на крака. Щом го изписаха, хукна към зоопарка. Обаче изненада! Жирафата я нямаше! Казаха му - "тя умря"... Дори не разбра истината: жирафата тъй го бе заобичала, че не понесе отсъствието му - взе да линее, клекна, плюна напосоки и издъхна.

- Пустата жирафа - поклати глава Фильо, - отнесе си тайната в гроба!

И се зарече да не се поболява за щяло и не щяло - път на младите, те да решават проблемите! Пое си дълбоко въздух и си тръгна. А пътьом се изплези на маймуните.