Ако телефонът ти звънне в три през нощта, това означава: 1) Не е грешка; 2) Не чакай нищо добро; 3) Длъжен си да вдигнеш.

Тези три правила комисарят от районната полиция ги знаеше много добре. И не само ги знаеше, но ги и спазваше. Затова, макар и с огромно нежелание, отдръпна ръка от топлата гръд на жена си и я премести (ръката, не жената) върху вибриращата на нощното му шкафче слушалка.

- Слушам - каза комисарят. Това беше още едно правило, което произтичаше от горните три - щом те търсят в три през нощта, това означава още: 4) Търси те някой началник; 5) или бивш такъв.

- Ще слушаш, къде ще ходиш - чу се отсреща тихо, но властно.

Комисарят се изпоти, този път от нещо друго, всъщност от най-обикновен страх. Не се случваше често, всъщност никога не беше се случвало точно този човек да му звъни, и то в три през нощта.

- Спим си спокойно, а? Спим си!

Комисарят понечи да отвърне, че съвсем не е спял, но после се сети, че ако го запитат какво е правил, няма да му бъде удобно да обяснява и затова премълча.

- Изпрати веднага двама души да дойдат при мен. Да, сега, през нощта!

След половин час двамата души заедно с комисаря, естествено, бяха на уговореното място - във входа на посочената от нощния глас жилищна кооперация. Посрещна ги човек в цивилно облекло, т.е. по пижама, но с властната осанка на бивш униформен. Други обитатели от кооперацията нямаше.

- Комисарю, случи се гадна работа. Гадна и мизерна. Обраха ни мазетата.

Пред очите на комисаря се мерна споменът за сънената му топла жена, а през зъбите му започна да се промъква ругатня, но онзи, по пижамата, го изпревари, придърпа за яката и просъска:

- На всички са им задигнали компотите, царските туршии, сладката...

Комисарят зина, за да изпусне вече неудържимата ругатня, но онзи продължи:

- А аз, аз, знаеш ли какво имах в бурканите си?

Комисарят се поколеба.

- Ксерокопия - рече цивилният, - ксерокопия на... Сети ли се, комисарче?

- Сетих се - отвърна след секунда комисарят.

- А представяш ли се, какво може да стане, ако някой рече да ги отвори тия буркани, а после да им занесе съдържанието където трябва?

Сънената топла жена изчезна някъде далече.

- Вие лично съмнявате ли се в някого? - промълви комисарят.

- Аз ли? - риторично и ехидно попита онзи.

- Мисля първо да проверим всички квартални апаши и клошари - предложи комисарят, сещайки се за някакъв много отдавна четен разказ на някакъв класик.

- Действай! - изкомандва кръвожадно онзи с пижамата и изчезна.

Комисарят понечи да изкозирува, после се отказа, щеше да е смешно да отдава чест на човек с пижама и запали първата си за новото денонощие цигара. Преди да духне огънчето на кибритената клечка, нещо се закачи на погледа му. Комисарят запали стълбищното осветление и се зачете по надписите на пощенските кутии. След което тичешком се изкачи до третия етаж. На тежката дъбова врата се мъдреше табелка: "Иванов, дипломат". Комисарят звънна, вратата се открехна и през процепа се видя, че антрето е задръстено от буркани.

- Всуе сте се морили, господин Иванов - удари го на поезия комисарят. - Не четете ли вестници? За вас това не се отнася. - След което се качи на служебната кола и потегли към отново появилия се образ на сънената му и топла жена.