|
| Аугусто Пиночет сдаде поста главнокомандващ чилийската армия през март 1998 г. |
Диктаторът, управлявал южноамериканската страна с желязна ръка от 1973 до 1990 г., почина седмица, след като получи инфаркт. По ирония на съдбата това стана навръх 10 декември - Международния ден за защита на човешките права.
Погребението ще бъде извършено днес. Ковчегът с тленните останки на Пиночет бе изложен вчера във военното училище в Сантяго. Въпреки че сдаде властта през 1990 г., след като чилийците гласуваха на референдум против оставането му, още 8 г. генералът бе главнокомандващ армията.
Решението да няма почести за държавен глава бележи промяна в отношението към диктатора. През 1996 г. в страната бе обявен национален траур за двама бивши членове на хунтата и де факто президенти - адмирал Хосе Торибио Мерино и генерал Сесар Мендоса. Сега президент на Чили е социалистката Мишел Бачелет - също жертва на режима.
Веднага след вестта за смъртта на Пиночет по улиците на чилийските градове излязоха хиляди хора. Противници на режима влязоха в сблъсъци с полицията, която използва сълзотворен газ. Ранени бяха 24-ма полицаи. Силите на реда арестуваха 7 демонстранти.
Не бяха малко и излезлите привърженици на починалия диктатор. Стотина души плакаха пред военната болница в Сантяго, където се спомина Пиночет. "Той ни спаси от комунизма", споделиха някои от тях.
Със смъртта на генерала ще бъдат прекратени над 300 съдебни дела, заведени срещу него както в Чили, така и в чужбина. На друго мнение е обаче испанският съдия Балтасар Гарсон, по чиято заповед Пиночет бе задържан в болница през 1998 г. в Лондон и прекара 14 месеца там под домашен арест. "Делата трябва да продължат, защото той не е единственият виновен", каза Гарсон.
Пиночет направи първия исторически 11 септември - 28 години преди този в САЩ и също вторник. Той извърши преврат през 1973 г. само 18 дни, след като бе назначен за главнокомандващ сухопътните сили. Свалено бе законното правителство на президента социалист Салвадор Алиенде. Жертви на хунтата станаха над 3000 души. 28 000 бяха жестоко измъчвани в арестите. Близо четвърт милион чилийци емигрираха в чужбина.
"Управлението на Пиночет бе труден период за Чили. САЩ са на страната на жертвите на неговия режим", се казва в изявление на Белия дом. Превратът обаче стана не без помощта на Вашингтон.
Бившата британска премиерка Маргарет Тачър заяви, че е натъжена от смъртта на Пиночет. Генералът помагаше на Лондон по време на войната за Фолклендските острови срещу Аржентина през 1982 г. Все още няма официална реакция от Куба, чийто лидер Фидел Кастро е тежко болен и срещу когото също има заведени дела в чужбина.
|
| Полицаи задържаха противници на диктатора след сблъсъци в Сантяго. |
|
| Превратаджиите бомбардираха президентския дворец "Ла Монеда" на 11 септември 1973 г. |
|
| Президентът Салвадор Алиенде лично се сражаваше срещу метежниците. Той се самоуби с пушката, подарена му от Фидел Кастро. |
Българска солидарност
7 българи - предимно студенти, искали доброволно да станат заложници на Пиночет през 1975 г. Това си спомня дългогодишният дипломат Стилиян Бурханларски. Тогава в София почина Алберто Корвалан - емигриралият у нас син на генералния секретар на чилийската компартия Луис Корвалан. Бащата тогава се намирал в лагер на полярния остров Доусън и чилийските власти не го пуснали на погребението. Българските младежи изразили желанието си в писмо до ЦК на БКП, но управниците ни изобщо не им обърнали внимание.
Та - какъв е мандатът на немския канцлер? Не избран - партията му получава нужните гласове и президентът Хинденбург му поръчва сформирането на правителство. Да сме точни, а? Защото случайните грешки в условието променят смисъла. Е, доволен ли си? А Щауфенберг е бил мъж, аристократ, мислещ, решаващ. Докато Пиночет си е бил фуражка.