- Затворникът в следващата килия не е с всичкия си - каза надзирателят.

- Опасен ли е? - запита новоназначеният шеф на затвора.

- Не, но е досаден. Първата година от затворничеството си предлагаше един милион, ако правителството го освободи. Втората година - два милиона, третата - три и така нататък.

- И откога е тук?

- Вече повече от десет години.

- И продължава да предлага милиони?

Надзирателят се ухили:

- О, от осмата година удвои мизата - изведнъж предложи шестнайсет милиона.

- Отключете - нареди шефът.

Насред килията, в таблица, изписана на земята с парче мазилка, лежеше почти гол човек и попълваше в квадратчетата някакви числа.

- Как се нарича този човек? - запита шефът.

- Никой не си спомня името му - отвърна надзирателят, - но всички го наричат Горещото.

- Номер 27! - израпортува полуголият затворник. - Разрешете да предложа.

- Ей го, пак започва - изсумтя надзирателят, но шефът му махна да замълчи и № 27 продължи:

- Искам да ми предоставите възможността на помогна на страната си.

- И как възнамерявате да го направите? - запита шефът.

- Ще даря безвъзмездно на правителството на тройната коалиция сто милиона - отвърна с благодетелски плам в очите № 27.

Шефът на затвора повдигна вежди, после погледна към надзирателя и рече:

- Ех, драги мой, вашите сведения за страната ни не са от най-пресните.

- Те са от деня, в който бях арестуван. Какво се е променило от тогава? Не му ли трябват на правителството моите пари?

Шефът се поусмихна:

- Любезни мой, правителството и страната ни са богати и, слава Богу, не се нуждаят от вашите пари. Запазете си ги за времето, когато излезете оттук. Апропо, навън се говори, че по случай десетата годишнина от приемането ни в Европейския съюз ще има амнистия. Подайте си едно прошение, може пък да бъде уважено.

В погледа на № 27 пропламна надежда:

- И да напиша в прошението, че дарявам - тук № 27 се изчерви, поколеба, но накрая се престраши - деветдесет и девет милиона лева на правителството на тройната коалиция, нали?

Шефът на затвора и надзирателят се спогледаха, после впериха погледи в нахалника.

- Искам да кажа - продължи онзи, - че, ако може, да си оставя един милион. Да ми разреши правителството на тройната коалиция да си оставя един милион, всеки пак трябва да преживявам някакси, нямам право на пенсия.

Шефът на затвора почервеня, после успя да изхрипти:

- № 27, вие подигравате ли ми се? Не знаете ли, че от няколко години вече левът не се употребява и разплащателната валута в нашата родина е еврото? Тъй че с вашите милиони в левчета можете само да си... И стига с това правителство на тази тройна коалиция. Нея отдавна я няма и от десет години правителството ни се ръководи от генерал.

№ 27 преглътна на сухо, попита за името на генерала, после се олюля и рухна на мръсния под. "Заради него съм тук, значи шансовете ми..." беше последното нещо, което премина през възпаления му мозък.