Любопитен уред е бинокълът, много любопитен!

Погледнеш през него и - хоп! - дървото, дето е чак оттатък улицата, щръква на две педи пред носа ти.

Или госпожицата, дето се съблича зад тюленото перде отсреща… Нагласиш бинокъла - и тя вече се съблича ей тук, в твоята стая! Виждаш даже мишлето, татуирано на пет сантиметра под пъпа й! И бенката пред муцунката на мишлето виждаш! И други, още по-интересни работи виждаш…

Един мой познат твърдеше, че така - посредством бинокъл, дори срамна болест хванал преди време. И всички му повярвахме, разбира се. С изключение на жена му…

Ако обърнеш обаче уреда, всичко хуква да се отдалечава. Споменатото дърво вече се вижда дребно като тревичка, а красавицата зад пердето отсреща става далечна и недостъпна като, като… Абе като Клаудия Шифър недостъпна.

Латиноамериканският писател Педро Ривера де Калвадос в един свой разказ надълго и нашироко описва преживяванията на мравка, попаднала незнайно как вътре в бинокъла.

Гледайки в едната посока, мравката виждала сестрите си от мравуняка огромни и могъщи като биволи.

Гледайки в другата посока, виждала в далечината двойка мравояди мъъънички и симпатични като влюбени комари.

Дълго се забавлявала мравката да гледа ту в едната, ту в другата посока.

Накрая забавленията й омръзнали, но понеже не можала да се измъкне от чудодейния уред, ще - не ще, продължила да се забавлява чак дотогава, докато не умряла от глад.

Всъщност не живеем ли и ние като мравката от разказа на дон де Калвадос? Погледнем наляво - виждаме едно, погледнем надясно - виждаме друго.

Само че едното е прекрасна като рекламен клип мечта - лъскави коли, басейни с бъбрековидни очертания, изпотени бутилки и звънтящи кубчета лед в чашите с отлежало уиски. И всичко това - близо, близо, ако си протегнеш ръката - ще го пипнеш!

Протегнеш ли ръка обаче - грънци! - ръката ти се клати. Празна!

Защото близостта на всичко това е зрителна измама. Както лещите на бинокъла лъжовно приближават предметите, така и красивата мечта ни изглежда близо благодарение на лъжовни обещания.

А другото, което виждаме?

Е, някаква баба там рови в кофата за боклук и обядва с огризки…

Там пък някого малко го пребили и едно девойче малко го изнасилили...

И на един малко му отрязали главата...

Друг пък малко го взривили...

Но това е далече, далече! Защото има държава, която се грижи за нас. А като влезем в Европейския съюз, ще се грижи още повече!

Така си живеем. Погледнем насам - едно. Погледнем нататък - друго. Погледнем насам - едно. Погледнем нататък - друго. Насам - едно. Нататък - друго. Едно... Друго... Едно... Друго...

Впрочем спомняте ли си какво стана с оная мравка от латиноамериканския разказ?