Правителството ще решава за изпращането на наши войски в чужбина и за пребиваването на чужди у нас. В приетите вчера два законопроекта липсва обаче регламент за каквито и да е съгласувателни процедури с президента, който е и върховен главнокомандващ.

Предвижда се кабинетът да разрешава изпращането на наши войски в три случая - за изпълнение на съюзнически задължения, в хуманитарни мисии и за участие в дейности, които нямат политико-военен характер. Съюзническите ни задължения произтичат от международни договори като този за членство в НАТО, а след година и половина и за членство в ЕС. Така основните решения за нашите войски в чужбина ще се взимат от кабинета.

Парламентът ще се произнася само за мисии с политико-военен характер извън страната и за чужди военни сили у нас. Такъв бе и случаят с участието ни в Ирак. Този закон обаче влиза в противоречие с конституцията. В чл. 84, т.11 е заложен принципът на изключителната компетентност на НС по въпроса за въоръжените сили и участието в международни военни операции. Според вицепремиера Пламен Панайотов, въпреки наличието на тълкувателни решения на Конституционния съд, съществува правен вакуум в това отношение. Той се позовава на констатация на самия съд, че не е негова задача да определя понятия като военни и невоенни цели, мирен или военен характер.