Маринела Липчева, "Дойче веле": За всички германци, които досега не знаеха къде се намира българското посолство в Берлин, има отскоро точен ориентир - там, където са огромните млечнобели букви от тази странна азбука, която България въвежда в ЕС от догодина. В шест от кирилските букви има малки процепи. Онези, които надничат през тях, виждат част от туристическите забележителности на България. Така в Берлин беше поставен още един знак за присъединяването на страната към ЕС от догодина.

Как възниква идеята, която за българските очи не е нищо ново, но пък привлича погледа на чужденеца с необичайните за него букви? Така започна разговорът ми с (автора) Любен Костов.

Любен Костов: Честно казано, беше много сложно. Човек започва да си блъска мозъка - сега какво да бъде. Роза - голяма роза не върви примерно. И се оказа, че няма символ, поне на мен не ми хрумна символ, който да изразява всичко. И тогава ми хрумна - ами, името България, и край!

МЛ: На кирилица.

ЛК: Да, на кирилица името България. От това по-хубаво, здраве му кажи! Просто няма какъв друг символ. Нека да гледат и да се учат на кирилица. За съжаление просто идеята не можа да стане, както я бях замислил, поради разни технически причини явно.

МЛ: Как я бяхте замислили?

ЛК: Първоначалната идея беше самите букви да се разхвърлят на различни места, всяка буква да бъде на различна примерно улица или площад. И в уречения ден, в уречения час, един екип тръгва, събира буквите и се образува цялата дума.

МЛ: Защо не стана?

ЛК: Ами защото е много сложно. Трябва, за това всичко трябва да се вземе разрешение къде да се постави, какво да се постави. И явно трябва по-голяма...

МЛ: Германската бюрокрация и администрация е срещу...

ЛК: Не, не!

МЛ: ...българската творческа мисъл?

ЛК: Не, не, нямам това предвид! Явно трябва по-дълъг период време, за да се направи това нещо, защото хората си имат достатъчно проблеми с други работи, та с едни букви. Тъй че явно трябваше по-дълъг период на подготовка, това е. Иначе не, не - те, германците, какво им е, германците са си германци, дали ще бъдат германци или французи, все тая, трябва да се вземе... и в София си трябват разрешения. Аз когато правя нещо в София, има си там една комисия към голямата община, експертна, която я убеждавам, че това е художествено произведение, така и така, те дават разрешение. Така си е по целия свят.

МЛ: Какво искахте да кажете с тази скулптура в пространството?

ЛК: Може да ви прозвучи малко, така, остро, но моята идея беше буквите, като се сложат на тротоар, те са високи около 2.50 м, малко да потисна немците, като минават между тях, да се чувстват малки! Ето, така и аз един път да си направя кефа и да издигна нещо голямо! Малко остро звучи, но това ми беше идеята, която...

МЛ: Да се набие България в очите на немците?

ЛК: Не точно да се набие. Човек, когато се движи между такива големи букви по 2.50 високи, някак си изпитва респект. По някакъв начин да ги респектирам, това ми беше тайната мисъл!