За четвърти пореден месец бизнесклиматът се влошава, отчете статистиката. Този път основна причина са неблагоприятните очаквания на мениджърите за износа. От юни, когато достигна 11-годишен дългосрочен максимум от 35,4%, досега бизнес климатът непрекъснато върви надолу. Само през октомври показателят се е влошил с 3,6 пункта спрямо септември. Анкетираните от НСИ мениджъри прогнозират поскъпване на стоките и услугите в промишлеността, строителството, търговията на дребно.
"Очакваният най-висок за последните години икономически ръст в България не може да скрие проявяващите се вече негативни тенденции - липса на конкурентни предимства на бизнеса и затруднена икономическа среда", коментира и съпредседателят на Центъра за икономическо развитие Александър Божков вчера. Последното изследване на центъра е отчело най-високото от 2002 г. насам ниво на фирмите, които не се чувстват конкурентни - 40%. В анкетите на ЦИР са участвали 400 собственици на компании.
"Липсата на икономическа програма на правителството повече от два месеца след избора му вече плаши бизнеса и това се отразява в макроикономическите показатели", смята Божков. "Това наистина може да е фактор, но според мен влияят и вероятността еврочленството ни да се отложи с 1 година, както и ситуацията с петрола и с повредената от наводненията инфраструктура", коментира икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.
От април-май т. г., когато БНБ приложи последните си мерки за затягане на кредитирането, спада и делът на фирмите, които смятат, че българската банкова система е надежден заемодател. А това се отразява пряко на мнението им, че могат да бъдат конкурентни на външните пазари. 49,3% от компаниите сега разчитат на българските търговски банки, срещу 55% в началото на годината и 61% в средата на 2004-а, показват данните на ЦИР.
"Рестрикциите върху кредитирането влияят зле на бизнеса", смята и финансистът Емил Хърсев. Според него тенденцията за влошаването е започнала след изборите, провокирана от неяснотите около съставянето на правителството. И според Георги Ганев част от притеснението на мениджърите идва от факта, че резултатите от парламентарните избори не са оправдали ничии прогнози. Бизнесът се опасява от политическа нестабилност заради неяснотите на взаимоотношенията в тройната управляваща коалиция, смята Александър Божков.
Според изследванията на ЦИР най-рязко е спаднал оптимизмът в краткосрочен план. Като основна причина се изтъква липсата на яснота за данъчно-осигурителната политика на правителството до края на мандата му. Емил Хърсев изтъкна и факта, че до момента новото правителство е заявило като приоритети само социалната политика, еврочленството и покриването на щетите от наводненията. "Това са твърде различни от приоритетите на предишното управление, които бяха приемливи за бизнеса", коментира Хърсев.
За разлика от мениджърите макроикономистите леко са увеличили оптимизма си за развитието на българската икономика догодина, показва есенното изследване на анализаторската група "Индъстри Уоч". През пролетта анкетираните анализатори са прогнозирали 4,8% икономически ръст догодина, тази есен цифрата вече е 5,1%. Прогнозите за по-висока инфлация догодина са свързани с административно регулираните цени и увеличаването на акцизите.
"Рестрикциите върху кредитирането влияят зле на бизнеса", смята и финансистът Емил Хърсев. Според него тенденцията за влошаването е започнала след изборите, провокирана от неяснотите около съставянето на правителството. И според Георги Ганев част от притеснението на мениджърите идва от факта, че резултатите от парламентарните избори не са оправдали ничии прогнози. Бизнесът се опасява от политическа нестабилност заради неяснотите на взаимоотношенията в тройната управляваща коалиция, смята Александър Божков.
Според изследванията на ЦИР най-рязко е спаднал оптимизмът в краткосрочен план. Като основна причина се изтъква липсата на яснота за данъчно-осигурителната политика на правителството до края на мандата му. Емил Хърсев изтъкна и факта, че до момента новото правителство е заявило като приоритети само социалната политика, еврочленството и покриването на щетите от наводненията. "Това са твърде различни от приоритетите на предишното управление, които бяха приемливи за бизнеса", коментира Хърсев.
За разлика от мениджърите макроикономистите леко са увеличили оптимизма си за развитието на българската икономика догодина, показва есенното изследване на анализаторската група "Индъстри Уоч". През пролетта анкетираните анализатори са прогнозирали 4,8% икономически ръст догодина, тази есен цифрата вече е 5,1%. Прогнозите за по-висока инфлация догодина са свързани с административно регулираните цени и увеличаването на акцизите.