- Ей го декември се изнизва - затюхка се жената на Спас, - а пък ние още не сме разисквали семейния бюджет за 2007 година. Държавата, ехе откога си прие бюджета...

-То пък държавният бюджет е един... - опита се да опонира главата на семейството.

Но нали трябва да се гледа в перспектива? И семейството взе да разисква.

- Значи - каза Спас с лист пред себе си и химикалка в ръката, - събираме мойта и твойта заплата. Да видим как ще ги усвояваме по пера тия наши парички...

- Точно така - съгласи се жената. - Да видим откъде какво можем да икономисаме, та да свържем двата края!

- Да почнем с перо "култура" - предложи Спас. - У културата винаги има мегдан за икономии.

- Все пак - замислено рече жена му - трябва да предвидим някакви средства за кино, за театър...

- И за концерти - намеси се щерка им.

- А за опера не щете ли? - изгледа ги Спас кръвнишки, досущ като финансов министър. - За к'во я плащаме тая кабеларка? Това - кино, театър, концерти, че и опери, ще ги гледате по телевиизиите!

- Обаче за спорт нали се предвижда нещо? - обади се синът им. - Аз мисля, че перо "спорт"...

- Нема да мислиш, да те перем у спортиста! - кипна Спас.

Но след кратък размисъл семейството отпусна някакви средства за спорт-тото, макар и да не очакваше възвращаемост.

Но се сетиха, че следващата година синът ще ходи войник. Само военно перо си нямаха, а ей какво им дойде на главата! Ех, трябваше да се предвиди нещичко за разни свиждания там, че и за вафли най-вече. Щото само който не е служил, не знае, че без песен може войникът, ама без вафли не може...

- А с перо "транспорт" какво ще правим? - опита се да разведри атмосферата жената.

- Нема как - вдигна рамене Спас, - ще трябва да мааме предимно пеша. Ще се возим само в краен случай!

И опряха до перо "енергетика". И запецнаха. Верно, ако зимата е мека, може да се пести от парно. Ако е люта, ще изключат хладилника, а каквито продукти има - на балкона.

Обаче сметките все не излизат. Щото цените се повишават ли повишават, а заплатите - не.

- Както да въртим и сучем - изсумтя Спас, - ще излезем на червено с тоя пусти наш бюджет.

- Ами то май друг начин няма - погледна го право в очите жена му и поклати многозначително глава.

- А изобщо има ли някакъв начин? - почеса се по темето той, макар че го сърбеше на съвсем друго място.

- Ще трябва, Спасе - благо се усмихна половинката му, - ще трябва да станеш депутат!

- Срам не срам - тежко въздъхна Спас, знаейки, че никога не е късно да станеш за резил, - така излиза... Обаче догодина няма парламентарни избори.

- Тогава значи - взе инициативата в свои ръце жена му, - ще трябва да ги предизвикаме!

Спас се замисли най-дълбоко.

Що па не? И представа си нямате какъв съвестен депутат може да бъде той - такъв, дето рядко се ражда и затова изобщо не се и среща. Щото, за сведение, Спас няма да ламти. Че колко му трябва на него? Ей тонинко. Само да върже семейния бюджет...

И Спас обърна листа, понеже нямаше друг, па взе да пише молба за влизане в партия...

Аз лично мисля да му стана гарант. Търси се още един.