Оказа се, че за преглед вече трябва да си купиш билет от Здравната каса и нещо повече - билетите бяха продадени за месеци напред. Все пак намерих един на черно и на другия ден отидох при доктор Божидаров.

В просторната приемна на няколко реда столове седяха различни по възраст, пол и здравословно състояние посетители. Седнах и аз. След малко засвири ритмична музика и в помещението красиво влезе докторът. Следваха го две медицински сестри с форми, пред които би цъфнала и тояжката на Асклепий.

- Здравейте! - извика доктор Божидаров сред виковете и аплодисментите на пациентите. - Да видим кой е първият по ред. Моля, сестра Мими!

Приемната притихна и сестра Мими призова Петранка Николова.

Отново изригнаха аплодисменти и от първия ред се надигна смутена баба.

- Заповядайте, Петранка! - докторът взе показалка и заведе бабата до окачено на стената табло с различни по големина букви. - Сега моля съсредоточете се и ми кажете коя е тази буква.

Бабата се взря, а с нея и всички ние.

- Ъ - каза тя след кратко колебание.

- Грешка! Дотук, Петранка, имате два диоптъра. А сега кажете ми коя е тази буква?

Докторът посочи върху таблото по-едро написана буква.

- Б? - предположи бабата.

- Отново грешка! Диоптрите ви станаха три. Коя е следващата буква?

Дори и от моето място видях, че буквата е "м".

- М - каза бабата.

- Точно така! Петранка, вие набрахте три диоптъра, моля, идете със сестра Ани, за да получите рецепта. Сега да научим името на следващия щастливец!

Сестра Ани изведе бабата, а сестра Мими обяви, че е ред на Иван Иванов, и някакъв чичо отиде при доктор Божидаров.

- Здравейте, Иван! Ето ви тази пластмасова чашка, моля, напълнете я.

Докторът го заведе зад бяло параванче и после се обърна към останалите:

- Докато чакаме Иван, нека не стоим така, окуражавайте го, приятели!

Всички запляскаха ритмично с ръце, а някой даже изсвири пронизително.

След малко Иван се подаде иззад параванчето и каза, че така не може да се съсредоточи.

- Съжалявам - каза докторът, - следващият, моля!

Някъде зад мен скочи мъжага с бинтована глава и извика:

- Нека аз! Два дена съм се стискал, оттук мога да напълня чашката!

- Не, не, да чуем сестра Мими! - сряза го Божидаров.

Призован от сестрата, друг пациент отиде зад параванчето и след малко гордо подаде чашката на доктора. Той потопи в нея лакмусова хартийка, огледа я и обяви, че има захар. Приемната се огласи от възторжени викове.

Наведох се към моя съсед - някакъв мъж с гипсиран крак, и го попитах:

- Извинете, тук все така ли раздават здраве?

- Аха - отговори ми той.

- А защо по този начин?

- Не знам. Но по-добре така, отколкото хич.

Облегнах се на стола си и загледах как под акомпанимента на ритмични ръкопляскания доктор Божидаров мери кръвното на поруменяла леля. И се почувствах по-добре, въпреки че си бях все така зле...