Аз, Богомил, българин и християнин, съм изправен пред Международния трибунал на ООН по донос на неблагодарното ми прасе Божи дар и с любезното съдействие на българската държавна администрация.

Миналата година по това време в пасквила "Беседа срещу Богомил" (справка в. "Сега") от Божи дар бях обвинен в геноцид и престъпления срещу човечеството. Не съм бил спазвал конвенциите за хуманно отношение към животните, подписани от българската държава.

Още не изсъхнала помията, с която бях залян, и в суверенната моя кочина нахлуха наблюдатели от ЕС. Разхождат се като у дома си, мерят, ровят, душат и доклад пишат: "Вредни газове над нормата... Опасност от подхлъзване... Ниво на шум над 80 децибела..."

До едно време ги търпях, ама като ме задължиха да осигуря на Божи дар изкуствено осветление 50 - 70 лукса, с намаляваща през нощта интензивност до 30 лукса, не издържах и добарах лопатата. "Това прасе светски живот ли ще води, или ще се угоява!... Като ми спрете още два блока на АЕЦ „Козлодуй", свещи ли да му паля!..."

Комисията отиде, та се не виде, обаче ме изиска прокурорката Карла дел Понте. Към обвиненията бе добавен опит за убийство в състояние на афект. Моята така наречена държава дори не попита кой крив, кой прав, ами ме обяви за международно издирване.

Господа съдии, от мое име някакви хора, които най-нахално се наричат политически елит, дават мило и драго да ги пуснете в заможния ви дом, па макар и досами входа като бедни роднини. Подписват услужливо, каквито документи им поднесете и после с оргазмен блясък в очите ме убеждават колко ще ми е на мене добре, като ме оставят без земя, без предприятия, без електричество... А сега и без прасе!...

Не мога да повярвам, че този сътвор недоклан, който се пъчи като свидетел на обвинението, някога беше малко розово ангелче, същински Божи дар. Така го и нарекох, вместо да го кръстя на някой охранен политик, какъвто обичай има по нашите земи. Всеки богомил се надява прасенцето му за година да наддаде като съименника си, гърбът му да се ширне като Дунавската хълмиста равнина, да развие ходова част като фадрома, ушите му да се полюшват като на слон... Да си го гледа я по телевизията, я в кочината и да му се радва: "Мале-е-й, какво прасе беше, каква свиня стана!"

Моят Божи дар не оправда доверието. Теч ли имаше това прасе, болест ли го отвътре подяждаше, но остана гърчаво, зло и с претенции. Позовава се на някакъв ваш Протокол от Амстердам за закрила на животните и нагло ми грухти в очите: "Прасе, това звучи гордо!" На такива заблудени прасета разчита вашата пропаганда.

Господа съдии, аз обвинявам! Години наред ме убеждавахте, че като падне Берлинската стена, ще настъпи всеобщо благоденствие, из цяла Европа свободно ще се движат стоки, пари, идеи и хора. И какво видяхме, когато се разнесе прахолякът? Неизбродни минни заграждения от закони, правилници и наредби, които по-лесно пропускат едно шантаво прасе като мойто, нежели самия мен, българин и православен християнин.

Вие подстрекавахте Божи дар да вири дулица и да ми сочи за пример виетнамското прасе на Джордж Клуни, което наскоро умря безполезно на 18 години. Само това не! Прасе бадева аз не гледам. И понеже нямам държава, не съм длъжен да й спазвам спогодбите.

Богомил без държава и друг път е бивал, без прасе - никога! От мен да знаете: българин без прасе е като турчин с прасе. А-а, само това не!