Та начи съм си легнал у дрисливата дупка, у къщи начи. Стаам да забърша нещо, па немам сили. Сладка отмала владее членовете ми. Колко са, не ги знам. Бал съм ги. Вече съм у Европата, мястото на вечния ми покой. Понеже, начи, тръгвам на север, през моста - дай пеесе евро, влизаш у Гюргя, немой без армаган, мамка му. Аз ли, бе? Пукната банкнота и скъсана монета немам, ти ми искаш пеесе. Айде обратно. Отпрашвам на запад, къде Сръбско, с от-лична карта - не мое тако, немаш пасош, дай пак пеесе евро. И ми се лигави - нали сме друшки са, нема више любави. Ти пък ми дай покрайнините, мани руце от тех. Начи, вратио сум се у пикливата дупка, бал съм я. Пушвам от конопа, отлитам на юг със зеления пасош. Кулата ми се види наклонена, секаш ше падне, бал съм я сигур. Не може у Гръцко, паспортът ти е безсрочен, а вие, бугарите, сичко пресрочвате. Гръцко не било за вечни времена и Солунската митница била вече закрита. Оттеглям се достойно на кракомобил, драйфам у ничията зона, а един копелдак ме скива и се пъчи: "Аре с колата, пич!" Некъв Порш, много тарикатско, нема що. Таман ускориме до 100, и ни спреа. Са пъ немаш зелен документ, не си застрахован. Мамка му, че мен ме е страх само от мене си. И то далеч не винаги. Бал съм се.

Та начи си кютя аз у миризливата бърлога, портиер на източната граница на Великата Европска Заедница, и нещо ми се мерка у кратуната, пърдон, у тиквата. Франсетата му викат "дежа вю", вече скивано, демек. Ровим се у младините и некой кат се разпе, прямо заливается: "Союз нерушимый республик свободных". Бал съм го и съюза и близката чужбина. Хем свободни, дори да си одат, хем не мое - ша нарушат нерушимостта. Сега добавиа монархии, анархии, лесно се излиза, трудно се влиза, киризят те с видео. Ти праиш шествие, начи, те чакат нашествие. И един се мръщи: "Уелщини, начи, а къв уелсец си ти бе, мамка му?" Еми като спреа реакторите? С Моцарт за последно тази година. Реквием, ше рече си пукнал. Начи, бал съм ги. Сал един Орден, дайте му орден, ги брани. Е я електриката - мига, мига, па чао. Ветър ли, Еон ли я вее на бел кон, начи. Я дай почивка, мамка му, ше хапна шеколат. От Своге. Не може? А стига бе, защо? Казвало се Суоге. И еуро. Стига бе, бал ли съм ги? Вадим последния лев от тока на пантофа. Той стана леу, мамка му, кажи го лея. Леле, аз луд ли съм, или ме нема? Или съм скакауец? Аре одве на терасата, драйфам повръщок, начи. Се ги оплисках турчулята, де се редят на опашка за уизи в Одрин. По-долу са от наз, има да чекат некой нов Горбачоу да ги приеме с ново мислене в Съюза.

Та начи съм си седнал у вонливата дупка в ЕСето и си пиша есето. Епистолярно го давам, мамка му. Разпорих задния джеб да изпадат писмата като есенни листа посред зима. Бал съм ги. За сатраяска румъняска: "Тра. Бас. не ви ли каза да го пуснете без пари? А на бас! А Тарич. не дотърча ли с червения килим?" Начи, гот, начи. За сърбите, бога и душата: "Он е от кортежа на Рат. Млад. Пущайте го да бега, докле е младост". Бал съм я. За гърците: "Тоз юнак е мой ариергард и отива да взриви летището в Скопие. Шапки долу! Ал. Макед." Абе байганювщина на квадрат, ама диктат на ситуацията, начи. Хип, хип, еура за Еуропата! Бал съм я, мамка му, начи!