Оперативният работник гледаше вторачено със сините си очи и всичко му се мержелееше. Бог знае откога вървеше подир оня с червената мантия, с червения калпак, с червените ботушки и бозавия чувал. Оня тръгна на Бъдни вечер. Тръгна като Дядо Коледа. Това добре. Но Коледа мина, а оня върви, спиране няма... Наближи Нова година. И оня тръгна като Дядо Мраз. Човек ще каже, че е от някоя фирма за разнасяне на подаръци. И това добре. Но и Нова година мина, а оня и не мисли да спира... Върви като Дядо Незнамкакъвси - съмнителна работа. Е, ще кажете, не е смогнал да разнесе всички подаръци. И все пак - много съмнителна работа.

Та по тази причина оперативният го следваше неотлъчно и незабележимо. Тъй му бяха наредили. Заповед. Затова е началството. А той - слушам и толкоз. Но понеже беше бая студено, докато оня обикаляше обектите и се бавеше в тях, оперативният тук удари едно, там друго... Че за всеки случай и бутилчица си имаше в джоба за из път. Как от оперативен да не стане аперитивен работник?! Такива са рисковете на професията.

Затова му се мержелееше всичко. И се озърташе повече от необходимото. Дано не го види мама отнякъде! За съпругата да не говорим!! Голяма е разликата между майката и съпругата, ще знаете. Съпругата ще ти крещи, че си се напил като свиня, докато твойта мама ще каже: "Глупости! Само се е почерпил."

Пък оня Дядо Незнамкакъв не спира. Един сандвич не може да хапне аперитивният, затуй на течна храна кара. Докато оня - луд умора няма. В празнични дни ходи по домовете, а в работни - по офисите. Направи един курс, па се върне вкъщи. После с чувала следващия курс... Да го вземеш за Тимур и неговата команда. А той - сам човек.

И ужас - бутилчицата свърши! А наблизо няма капанче. Разгеле, зададе се познат. Ангел хранител! С дамаджана в ръка - с течна храна значи. Надигна я аперитивният, пи дълго. Пък то зелев сок. И аперитивният отново стана оперативен работник. Взе да мисли трезво - като Холмс, Мегре, Поаро, Щирлиц и Бонд, взети заедно. Все едно, че врагът го е упоил, ама той, нали има тренинг, идва на себе си, за да стане каквото ще стане.

Оперативният се плесна по челото. Прозря онова, което би убягнало на мнозина. Да бе - оня влиза в обектите с празен чувал, а излиза с пълен! Носи го вкъщи и хайде следващия курс! Ясно: рекетьор. А се прави на Дядо Незнамкакъвси за конспирация. Но що да стори оперативният? Да го хване? А кой е хващал рекетьор?! Нали трябва да има оплаквания... А кой ще се оплаче? Ще кажат, че му дават подаръци. А защо те на него, вместо той на тях - ами за по-интересно... И следствието приключено.

Разгеле, оня направи последния си курс. Прибра се вкъщи, остави пълния чувал, па хвърли калпак, мантия и ботуши. Сетне смъкна брада и мустаци, седна в просторния си хол и си наля марково уиски. Па си каза, че така повече не може. Догодина те да му носят подаръците вкъщи. Те да се правят за конспирация на дядонезнамкаквиси! Ако щат, и като снежанки да идват. А Пипин Къси от бар "Шушулка" като джудже. Ха-ха-ха!

А оперативният пък се чудеше накъде - при мама или при съпругата? Обаче все пак трябваше да пише рапорт, та чувството за дълг надделя.

И подсмърчайки с червения си нос, тръгна към службата...