Вие сте моята муза, каза госпожата с големия златен кръст на гърдите. Гърдите ги биваше. И позволете ми да ви наричам за по-интимно Музи! Нали е нежно?

Изключено! - извиках. Аз съм уважаван автор и преподавам в университета отгоре на това. Представяте ли си да се явя в очите на читателите и студентите като Терпсихора, да правя па де-дьо и пируети, а ръцете си да размахвам като умирающи лебеди? Или жълтата преса - тя само това чака! - да ме представи като Евтерпа, музата на музиката, как седя под маслиново дърво и докосвам с пръсти струните на арфа, а дивите зверове слушат безмълвни, насядали в кръг около мен?

Как си ме представяте, госпожо! - извиках - да седя с арфа в ръце, заобиколен от диви зверове?

Но вие сте наистина моята муза и можете много да ми помогнете в творчеството ми... обаче вие не желаете... - тя въздъхна дълбоко и кръстът на гърдите й се повдигна - ... тогава... тогава ще дойде мъжът ми.

Така каза и си отиде, а на другия ден дойде мъж.

Дебел и несимпатичен.

Слушай бе, педал, рече той. Колко ти плащат да будалкаш студентите? За мене е ноу проблем да ти плащам три пъти повече. Или пет пъти - става ли? Жената ми вади душата да се яви в културни среди - на едни други мъже жените им непрекъснато ги снимали я за благотворителност, я при откриване на изложби, моята иска да се яви със стихотворения. Кажи колко искаш - плащам веднага и започваш с нея още утре!

Погледнах го в очите и разбрах, че няма мърдане. Да става каквото ще, помислих, и изрекох умопомрачителна сума. Само луд можеше да приеме, но той каза: Ноу проблем! На месец ли? Реших се на отчаян ход: Какви са тия глупости! - извиках. Как така месечно? Ти какво си представяш бе, кой става муза за жълти стотинки! На седмица!

Ноу проблем, каза онзи отново и си отиде. На другия ден започнах с госпожата. Разхождах я с часове из Борисовата градина, водех я в глухи и безлюдни, леко тайнствени кътчета - настройвах я за поезия. Там й четях Пушкин и Емануил Попдимитров, обяснявах й що е метафора и й говорех за безсмъртната любов. Тя въздишаше и ми благодареше, разреших й да ме нарича Музи, а вечер у дома сядах и преправях основно нейните поетични изблици, някои пишех отново изцяло. Извън всичко друго тя допускаше непростими неточности, например смесваше "перфоратор" с "реформатор".

След три месеца излезе стихосбирката й - страхотен лукс! Уредих пищна промоция, критици я хвалиха там срещу заплащане, излязоха и възторжени рецензии в медиите. Снимаха я по телевизията, кабеларките въртяха като луди интервюта с нея, защото мъжът й плащаше - ноу проблем! На някои интервюта се явяваше и той и винаги оставаше много доволен.

Аз, разбира се, укрепнах финансово твърде добре. И продължавам да укрепвам. Сега я подготвям за втора стихосбирка, а също така и за сценарий за игрален филм.

Мъжът й заяви, че лично той ще го продуцира.