19 Януари 2007 13:26
Нито една сметка за парно не е вярна Инж. Илия Димитров, магистър по топлотехника Хора с откачени радиатори получават големи сметки за парно и ако не могат да ги платят срещу тях се издава изпълнителен лист от съда за принудително събиране на недействителните дължими суми. Сензационните разкрития за аферата "Вальо Топлото" (която се оказа с продължение) случайно, а може би нарочно, отклони вниманието на софиянци от верния път за намиране на истината за безобразните сметки за парното. Отчаяни от големите си неплатени "стари дългове", десетките хиляди "нередовни платци" повярваха, че Валентин Димитров е откраднал техните пари. Без да се замислят, че няма как да бъдат откраднати, защото още не са платени от тях. И изобщо няма да бъдат изплатени, защото надхвърлят възможната им платежоспособност. Официалните власти и най-вече "доброжелателните специалисти" от общинско-държавната фирма "Топлофикацкя"-София ежедневно ги приканват да побързат да посетят касите и да внесат своите "дължими суми". Които събрани общо вече надхвърлят стоте милиона лева. Никой обаче не казва по какъв начин са направени и продължават да се правят всички сметки за парното и топлата вода. Затова ще се опитам на достъпен за всеки гражданин език да обясня къде и как се изготвят фалшивите им сметки. Топлоенергията, изразходвана за топлата вода и за парното не се измерва, а се прогнозира. Голямата истина за фалшивите сметки може да се види от всяка една схема на абонатна станция. Топлинната енергия, представляваща гореща вода се измерва само веднъж с прочутия "общ топломер". Той показва само какво количество топлина е постъпило в тази абонатна станция през съответния месец. Единственият истински уред, който защитава само интересите на топлофикацията-продавач на топлинна енергия. Тази "доставена енергия" обаче, се използва за две съвършено различни цели. От схемата се вижда, че общата тръба се разделя на две части. Едната тръгва на дясно и в нея има да я наречем условно енергия Е-1, която ще загрее водата в радиаторите, т.е. ще се превърне в "енергия за отопление-общо", както го пише във фактурите (бележките). Колко е тази Е-1? Никога, на никого, по никакъв начин не е било известно! Тази е енергията, за която от гражданите се вземат по стотици лева на месец. Втората част от общата тръба тръгва на ляво и в нея е енергията Е-2 - за подгряване на водата за битово горещо водоснабдяване (БГВ). И тази E-2 е абсолютно неизвестна. Никога не е била измервана, а както ще стане ясно стойността на тази енергия определя години наред милиони сметки за парно и топла вода. Общата доставена топлинна енергия Е-0, измерена и отчетена от самите продавачи, ако допуснем, че е вярно, следователно е равна на Е-0 = Е-1 + Е-2. В този момент се слага началото на всеобщата из мама. Ако на тръбата на Е-2 беше сложен втори топломер, който щеше да защити интересите на гражданите, щеше да бъде ясно каква енергия се използва за загряване на топлата вода и тогава енергията за отопление щеше да бъде точно Е-1 = Е-0- - Е-2. Задача за втори клас. Но тогава как щяха да се манипулират сметките на абонатите? В "подгревателя за топлата вода постъпва студена вода от водопровода. Никой не знае колко студена вода постъпва през съответния месец й следователно не се знае колко кубически метра, общо за всички абонати, е била през този месец топлата вода. Ако на входа на подгревателя беше поставен обикновен водомер за студена вода за 30 лв., щеше да бъде известно какво количество вода е била загрята през месеца. И тогава като се раздели енергията Е-2, измерена с втори топломер, на измерената с водомера студена вода, щеше да бъде известна "енергията за подгряване на 1 куб. м вода". И никога нямаше да бъде повече от 50-55 квтч/куб. м. Но как щяха да се вземат от хората по 16 лв. за подгряване на 1 куб. м. вода при действителни 2, 92 лв.? "Подгревателят за парното" работи само през отоплителния период. В него става подгряване на водата от радиаторите, която се "върти" непрекъснато със специална циркулационна помпа. Енергията Е-1 се предава на тази вода и под формата на "енергия за отоплението-общо" се разпределя между всички абонати. Както казах no-горе тази енергия не се измерва и никой не знае колко е тя. Спонтанно възниква големият въпрос: "Как са определени киловатите използвани за отоплението на всички абонати, щом като не е известно какво се разпределя между тях?". Отговорът е само един: чрез нагласяване на цифрите. Създадени са условия за "ловене на риба в мътна вода". Как се изготвят фалшивите сметки? Всеки месец всички абонати на топлофикацията, в това число и онези, които отдавна са изключили своите радиатори и топлата си вода, получават известия за своите задължения, наречени "данъчни фактури" за ползвана топлинна енергия. Добре известно е, че подобни платежни документи, в които са вписани неверни количества, представляват "документ с невярно съдържание" и виновните лица подлежат на наказателно преследване. Това обаче не важи за топлофикацията. Ежегодно там се изготвят и изпращат на клиентите над четири милиона данъчни фактури с невярно съдържание. Този огромен брой нарушения на закона изглежда надхвърля рамките на допустимото в такава степен, че се превръща в невероятност. Тези "невероятни документи с невярно съдържание" обаче, са напълно валидни за съда и според чл. 154. 1 от Закона за енергетиката служат като доказателства за прилагане на чл.237 от ГПК. Срещу клиентите, получили такива фалшиви сметки, се издават изпълнителни листове за принудително събиране на лъжливите дължими суми за (не)консумирана топлинна енергия. Към тази наказателна акция се присъединява Националния осигурителен институт (НОИ), който вече прави удръжки от пенсиите на най-беззащитната част от нашето общество - пенсионерите. И това е стратегия, която ще помогне да бъдат наваксани милионите, депозирани от шефове на топлофикацията в чужди и наши банки. Съществуват два вида сметки. Едните са "месечните" фактури, за които говорихме no-горе. Вторите са прочутите изравнителни сметки. Не трябва да се отрича гениалността на онези, които са изобретили тази система за ограбване на стотици хиляди домакинства. В публикацията ми "Далаверата с топлата вода'" (в-к "Монитор", събота, 18, ноември) подробно описах с числен пример как се дели на две части енергията Е-0, която фигурира във всяка фактура като "доставена топлинна енергия", а след това "енергия за разпределение". Приспаднати са от първата някакви "технологични разходи в абонатната станция". Хиляди граждани бяха подведени по всякакъв възможен начин, включително и от вечно поправяния Закон за: енергетиката, да си купят от точно определени фирми "топлоразпределители" и "терморегулиращи вентили". Всички медии предоставиха възможности на важни експерти в топлофикацията да обяснят на абонатите как чрез редовно завъртане на новите си вентили ще спестят до 50-60% от парите за отопление и как "топлоразпределителите" ще разпределят най-справедливо общите количества топлина, доставена им от топлофикацията в абонатната станция. Всичко това беше блъф. От изключително висока класа. Последва безумно въртене на кранове, спиране и пускане на радиатори. Резултатите се оказаха отчайващи. Масивните многоетажни жилищни кооперации разстроиха своето добро централно отопление, абонатите стояха на студено и получаваха още по-високи сметки. Фирмите за топлинно счетоводство така разпределиха годишните разходи, че "стана тя, каквато стана". Най-малките консуматори, най-старателно прилагащи съветите на "специалистите" за въртенето на термовентилите, получаваха най-големи сметки. Изравнителните сметки, на които се надяваха и абонатите, и фирмите за дялово разпределение, забатачиха изцяло нещата. Дяловите разпределители оплетоха конците и приключваха годишните баланси на абонатите с формули от събиране, изваждане и деление. Колкото излезе, толкова! А защо стана така? Многократно съм обяснявал, че закупените с толкова много пари и надежди топлоразпределители не могат да вършат работа. Изискването им е да работят едновременно най-малко 90% от радиаторите по проекта и температурата им да бъде по-висока от 55 градуса. Нито едното, нито другото са спазени в 95 на сто от всички отоплявани сгради. За топлата вода да не говорим. Напоследък се появиха фактури, писани от специалисти, в които за подгряване на един кубик вода са били употребени 220 квтч топлина енергия. Според споменатите специалисти, топлата вода в тези сгради през цялата година е текла с температура.. .189 градуса! В системата за всеобщо ограбване бе въведен нов елемент, разтревожил особено много самия министър на енергетиката. Появи се "кражба на топлинна енергия". Тя изцяло "оправдава" големите сметки за парното. Така твърдят онези, които подведоха, излъгаха абонатите да си разстроят сами вътрешните отоплителни инсталации. Тези инсталации са проектирани само като колективно отопление с общо регулиране на отоплението. За кражба на енергия от отделни абонати не можеше да стане дума. Кражбата на 1500 - 2000 квтч топлинна енергия в една сграда се оказва по-страшна от десетина милиона лева "източени", а не откраднати от най-главния топлофикатор на София Вальо Топлото и компания. Специално внимание заслужават изравнителните сметки, повечето от които в момента са "замразени" от абонатите поради явно неприемливите цени. Експертите и преди всичко фирмите, съставителки на тези сметки, дължат на своите клиенти поне едно компетентно обяснение на очевидните аномалии при разпределението на топлинната енергия между абонатите.
|