Уважаема редакция,

Баща ми почина през юли миналата година. Женен е втори път от 1970 г. Аз съм син от първия му брак и съм единствено негово дете. Няма осиновени или природени от втория брак деца.

Имаме земеделски и горски земи, собственост на моя прадядо и дядо на баща ми, а наследниците на тези земи са 9 (толкова деца е имал прадядо ми). Земите са върнати по документи преди смъртта на баща ми, но до този момент не са продавани и не са делени между наследниците нито доброволно, нито съдебно. Въпросът е има ли втората съпруга на баща ми наследствено право върху тези земи? Тези земи лична собственост ли са на баща ми по смисъла на чл. 20, ал. 1 от Семейния кодекс, въпреки че никъде не открих коментар какво става с тази лична собственост след смъртта на нейния притежател.



Любомир Димитров



Семейните отношения намират най-сложното си развитие в имуществената общност.

В настоящия въпрос ясно са очертани два проблема. Първият от тях е дали възстановените земи на даден съпруг са негова лична собственост. Отговорът идва именно от цитирания и във въпроса чл. 20, ал.1 от Семейния кодекс (СК). Тази разпоредба указва кое е личното имущество, с което съответният съпруг може да се разпорежда самостоятелно и без проблеми, което си остава негово при развод и не е част от съпружеската имуществена общност, и в крайна сметка представляващо негово лично наследство при смърт. Според СК едно от личните имущества е именно придобитото по наследство от съответния съпруг. Нещо повече. Законът изрично определя, че дори и това наследство да е получено по време на брака, то пак си е само негово и представлява лично имущество. В случая, макар и минало през възстановяване по съответните специални закони, макар и да не е разделено и делено, въпросната земя или по-скоро съответният бъдещ дял от нея е бил лично имущество на бащата. Тук проблемите са много и сложни. Защото е била необходима съдебна или доброволна делба, за да може да се каже какъв е съответният дял. Това, че не е сторено, усложнява нещата и съответно наследниците на този дял имат същите права като наследодателя при бъдещата доброволна или съдебна делба. Самите те пък после ще трябва да делят съответния дял.

Другият важен въпрос е доколко втората съпруга ще има дял от тази земя. Възможностите са няколко.

На първо място е важно да се отбележи, че съпругът е равностоен на децата наследник според закона за наследството. Тук е без значение дали съпругът е първи, втори или трети.

Не е посочено какво е станало с първата съпруга, но дори раздялата да е дошла от развод, по силата на закона разводът отменя изгодата на наследяването в случай на смърт. Наследяването просто отпада като възможност.

С втория брак възниква нова съпружеска имуществена общност. В случая втората съпруга се явява наследник на бащата, на своя починал съпруг. И по закона за наследството - чл.9, тя наследява част, равна на частта на всяко дете. Или казано иначе, съпругата получава една втора от съпружеската имуществена общност и дял от частта на починалия съпруг, равен на този на детето. В конкретния случай има едно дете-наследник. Половината от съпружеската имуществена общност на бащата се дели на две - между сина и втората съпруга. Така че съпругата по закон и по правило ще има дял от въпросната земя. Тя и съответно синът му стават негови наследници, могат да искат съдебна или доброволна делба на земята и получаването на дял от нея или на съответно парично уравнение.

Това е чистата хипотеза. Защото е възможно например освен въпросната земя да има и още много за наследяване - пари, коли, други имоти. Тогава тази част от наследството - въпросният дял от земята, може примерно при последваща делба да остане само за детето или само за съпругата. Оттук идват и вариациите в отговора на въпроса.

Съпругата има право на запазена част от наследството дори и ако съпругът е завещал всичко на детето. Според Закона за наследството при едно дете запазената част е 2/3 от цялото наследство. Тези 2/3 се поделят поравно между съпруга и детето. Останалата разполагаема 1/3 съпругът-наследодател може да прави каквото поиска - да дари, да завещае и т.н.