Както във всяка класическа война дипломатическият сблъсък с Либия започна с разузнавателни действия и артилерийска подготовка. Най-слабо досега се представяше дипломатическото разузнаване, което пропиля осем години, докато Либия вдигна до небето залога за освобождаването на българските медицински сестри. Битката на тихия фронт бе окончателно загубена при правителството на Симеон Сакскобургготски и неговия стратег Соломон Паси.

Сега сме в



етапа на артилерийската подготовка,



който е шумен, но не е достатъчен за успех. Водеща роля е отредена на парламентите, които могат да казват на пълен глас какво мислят, защото не носят пряка отговорност за външната политика. Изявленията в българското Народно събрание по въпроса за медиците имаха къс обсег, защото не създаваха сериозна заплаха за Либия. Те не можеха да засегнат нейните интереси нито чрез изтегляне на целия български медицински персонал, защото се знаеше, че родината няма какво да му предложи, нито чрез натиск за изплащане на дълга от 54 млн. долара, който Триполи се преструва, че не забелязва от 20 години, нито чрез ограничаване на и без това скромните търговски отношения.

След като чрез бездействието си България сама се постави в безизходица, решението бе само едно -



търсене на съюзници



За целта трябваше да изтъкне основания, които да накарат и други държави да се чувстват засегнати от развитието на процеса в Триполи. Първият правилен ход бе през януари 2004 г., когато депутатът от БСП Евгени Кирилов отнесе въпроса в Съвета на Европа, най-видимата правозащитна организация, която обединява 46 държави. Въпреки че Либия не членува в нея, тежките нарушения на правата на медиците - като забраната на изтезания и правото на справедлив съд в разумно време - бяха общо предизвикателство към колективната съвест на всички.

Колебливата позиция на България и задкулисният натиск на Паси за придържане към тиха дипломация обезоръжиха Съвета на Европа и той се опита да се активизира чак през есента на 2005 г., когато прие препоръка, наречена "Сериозни нарушения на правата на човека в Либия - нечовешко третиране на българския медицински персонал". Санкцията на Съвета на Европа обаче можеше да бъде само морална и политическа, а Триполи се престори, че не я забелязва.

Необходим бе по-влиятелен съюзник, чиято дума наистина да има



стряскаща сила за Либия



България получи такъв шанс за подкрепа чрез влизането си в Европейския съюз, който би могъл да постави под въпрос изваждането на Триполи от международна изолация. И този път най-пъргав бе депутатът Евгени Кирилов. Той поиска чрез групата на социалистите в Европарламента да бъде променен дневният ред на януарската сесия, за да бъде включен въпросът за медиците в дебатите на ЕП още при първото явяване на българските евродепутати. Успехът на хода пролича от болезнената реакция на Триполи. Твърдата резолюция на ЕП от 17-18 януари бе посрещната със залп от либийския парламент още на 22 януари. Размяната на остри обвинения показа, че сблъсъкът излиза на открито.

В отговор на сполучливия български ход Триполи заплаши, че ще събере съюзници в Африканския съюз и Арабската лига, където Кадафи има влияние. България не бива да се стъписва пред заплахите, защото има интерес спорът за обективността на либийската правосъдна система да се интернационализира. Само така може да се стигне до положение, при което държави и от двата лагера биха настоявали процесът да се пренесе



на неутрален терен



За целта могат да се задействат и механизмите на ООН, защото Триполи нарушава не само Европейската конвенция за правата на човека, която формално не го обвързва, но и Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за гражданските и политическите права, сключени под егидата на ООН. Тук може да се използва една очевидна грешка на Либия: щом обвинява медиците в престъпление срещу човечеството (умишлено и масово заразяване на деца с цел убийство), би трябвало да се съгласи на международен трибунал. Едва ли би се намерил друг съд освен либийския, който да приеме като доказателство изтръгнати с мъчения "самопризнания", както и да отхвърли научните доказателства в защита на медиците.

Либия чувства, че не е в достатъчно силна позиция и затова си запазва



резервни ходове



Лидерът Кадафи произнесе реч пред парламента в Сирт, без да назове нито веднъж България, Европарламента и медиците. Неговият външен министър Шалкам настоя пред същия форум, че още не са изчерпани всички възможности на либийската правосъдна система. Анонимни правителствени среди пък пуснаха миналата събота чрез в. "Либия днес" пробен балон, че самата либийска държава може да задоволи претенциите за кръвнина на семействата на заразените деца.

Триполи не бърза да премине към следващия етап на дипломатическата война, но и Европа си запазва резервни ходове. За разлика от ПАСЕ и ЕП външните министри на държавите от Съвета на Европа и Евросъюза използват по-меки формулировки. Това ги противопоставя донякъде на депутатите, но е разбираемо, защото дипломатите по правило не бързат да изгарят мостовете. Както Кадафи знае, че Европа няма интерес да се откаже от либийския петрол и от услугите на Триполи за пресичане на нелегалната имиграция откъм Африка, така и европейските столици знаят, че той не може да се измъкне от вътрешните си проблеми, ако отново бъде поставен в изолация.

Очертава се



игра на нерви,



в която просторът за маневриране на Кадафи е само докато се произнесе Върховният съд в Триполи, което не може да се отлага безкрайно. Либия ще трябва да се откаже от двете си абсурдни искания - за 4,5 млрд. долара компенсация и за размяна на осъдения за атентата над Локърби терорист Меграхи, - защото няма кой да ги приеме. Ако върховната съдебна инстанция на Либия потвърди присъдите, отговорността за живота на българските медици ще стане лична на Кадафи, колкото и да се преструва, че няма право да помилва никого. Позицията "Сам срещу всички" (без да се броят някои несигурни африкански съюзници) едва ли ще му хареса.