Вървят по тротоара един след друг трима души. Отпред един с метла - мете. Вторият люпи семки и ги плюе на метеното. Третият е наивник, дори може да се каже глупак. Твърде възможно е това да съм аз, защото викам: Ало, може ли за момент?

Двамата спират и аз казвам на оня със семките: Този отпред мете, а вие плюете на метеното!

Той казва: Плюя, това е факт.

Ама плюете на метеното, викам, човекът чисти, а вие мърсите!

Виж какво, казва този със семките, държавата събира от мен данъци и такси, включително за чистота и смет. Значи аз плащам София да е чист град. Прав ли съм?

Прав сте, казвам, но ето че той чисти, а вие плюете на чистото!

Така е, казва онзи, това е факт, той мете, а аз плюя. Но защо мете той? Защото му се плаща. А аз плащам данъци и такси и искам да е чисто, така че той трябва да мете, а за това му се плаща. Какво всъщност искате от мене?

И продължава да плюе.

Онзи отпред пък продължава да мете.

Викам му: Ало, може ли за момент?

Той ме пита какво има.

Има това, казвам, че вие метете, а онзи плюе на метеното!

Така е, казва той, това е факт, плюе човекът. Но той вече ви обясни: човекът си плаща данъци и такси, включително и за чистота, и е прав да иска да е чисто. Какво повече искате от него?

Ама слушайте, викам, не мога просто да ви разбера! Вие чистите, а оня цапа и това не ви ли прави впечатление?

Прави ми, казва метачът, как да не ми прави. Но на мен ми се плаща да мета този тротоар и аз го мета. Плащат ли ми? Плащат ми. Мета ли? Мета. Това е факт, а кой плюе и къде плюе не е моя работа. Това е работа на ония, дето им се плаща да гледат кой къде плюе.

Но нали всеки гражданин трябва да пази града чист! Не е ли дълг на всички... - викам.

Виж какво, мой човек, казва този с метлата. Значи ти искаш аз да ида да му търся сметка защо плюе? И ако продължава да плюе, да му шибна една метла? Това ли искаш?

Ами точно така, казвам, който не разбира от дума - прас! - с метлата!

А-а не, мой човек, казва той, това е вече работа на държавата, хайде, чао, че имам още да мета.

В това време онзи, дето плюе, ми казва: Слушай, приятел. Плащам си да си плюя, на него му плащат да мете. Какво вдигаш пушилка? А ако толкова много ти се говори за гражданско съзнание, за дълг към народа и прочие глупости, иди в парламента. Там по цял ден говорят само за дълг към народа, хайде, заминавай!

Послушах го и отидох в парламента.

Почуках на вратата, но не ми отвориха - казаха, че местата са заети. Съжаляваме много, казаха, но всичко е запълнено до дупка.

Така ли? - рекох си тогава. Че аз ли съм последният глупак да следя кой къде плюе?

И се изплюх художествено пред парламента.