01 Февруари 2007 06:18

..

Редактирано от - kovalski на 20/2/2008 г/ 21:10:16

01 Февруари 2007 06:46

"А портокалите в бурета"-Бр.Карамазови

01 Февруари 2007 07:59

Хвърлям едно професионално око - бива.

01 Февруари 2007 09:19

Не си хвърляй и другото, че тогава съвсем нищо няма да виждаш

01 Февруари 2007 10:11

Ще направя всичко възможно да не те видя...

01 Февруари 2007 10:22

Съгласен съм с теб, Гичке! Ре-то е великолепно!
.
(Пишем ти това послание преди да си се появила, щото след малко излизам...)

01 Февруари 2007 13:27

А бе имало ли е некъде социализъм, остава си "човешкото" му лице...

01 Февруари 2007 13:59

Ох, колко свежо, настрани от Главния поток тези дни - ракии, акцизи, пенсионерски, клошарски и други мизерабли - все детайли от нашето клето вътрешно положение.
Малко и ние така, чист въздух да вдъхнем, по Унтер ден Линден да се разходим,
други нрави да погледаме (" их нравы", дето имаше разобличителна рублика в тоталитарно време), дето стъпалата само се изтъркват равномерно, а парапетите си стоят на място и не са откраднати. Това за асансьора малко ме натъжи, и при вас ли, Бруте?, но беше реалистично. А нашите си природни бедствия - само във вид на чекове, лек полъх от Родината, за толкоз - бива.

01 Февруари 2007 14:17

Човекът в произведенията на Авак Ексерджиян не е само пасивна жертва на живота. Той осъзнава своята участ и вярва, че е възможно да бъде създаден един нов справедлив свят. Това осъзнаване формира неговата активна жизнена позиция. Ексерджиян създава образи на борци за свобода и социални преобразования в много свои творби. С богатото си общочовешко съдържание изпъква фейлетона "В един голям град в Германия".
Представата на лирическия герой - "главен експерт" за първата среща във фоайето на института е романтична, красива, макар и наивна, изпълнена с илюзии:

"- Добро утро, Ханс - поздрави го интимно госпожица Ренате от рецепцията.
- Добро да е - промърмори с лек упрек в гласа Фогелтанц."

Девствената чистота и невинност на младежкия копнеж по красота и щастие на госпожица Ренате се сблъскват с реалния свят, в който властвува несправедливостта и строгата йерархия. Поривите към любов потъват в угнетяващото всекидневие:

"с това недоизречено "утро" искаше да напомни, че в института дори и най-малките интимности не са желателни."

И госпожица Ренате остава в пределите на индивидуалното разочарование, потрес и чувството за безсилие. В стълкновението с отчуждението на полудялото от стремеж към печалби и богатство общество, което пести дори и средствата за ремонти, г-н Фогелтанц открива, че не е сам в страданието и отвращението си:

"В цял свят стълбищата са изтъркани по средата, там където се качват и слизат хората, само у нас са изтъркани вляво и вдясно, помисли си Фогелтанц, това му се вика дисциплина"

Индивидуалният гнет не е просто нещастна случайност на неговия живот, а социален порок - престъпление срещу човечността. Разсъдливият експерт осъзнава и причините за общите страдания, и враждебността на съществуващия социален ред, управляван от парите, към човешкия дух и разум:

„..първо нямаше дойче марки, сега няма евро, после кой знай какво...
- Мамка му! - изруга главният експерт полугласно и тръгна нагоре по стръмното стълбище”

Светлите младежки мечти на експерта да се добере до работното си място се сблъскват със суровия живот и се оказват една илюзия. Страданието не прекършва експерта. Той не е сам. Ясно вижда изтерзаните лица на своите братя по съдба, изтъркали стълбите на института с упорито изкачване и слизане по тях. При това – винаги от дясната страна и никога по средата. Заедно с тях е вързан в робския керван на службата. Именно тогава в чистата европейска душа възниква вопъл на гняв, на протест, на съпротива - дълбоко морална и духовна в своята същност. Желанието "спре и да си поеме дъх" не е самоцелен жест на отчаяние, а осъзнат стремеж за преодоляване на "умората още в началото на деня".

Такава е поредицата от последователно сменящи се състояния и настроения на лирическия герой: чист порив към красота и щастие; болезнено стълкновение с несправедливата обществена действителност; осъзнаване на общата неправда, засегнала много човешки същества; желание за бунт, съпротива и борба със злото. Тези различни фази в израстването на героя са най-безсрамно потъпкани от появата на секретарката на генералния директор, чиито глас попарва желанието за съпротива на лирическия герой:

„Краката на Фогелтанц омекнаха, дясната му ръка посегна към мраморния парапет, после пръстите му бързо се отдръпнаха. Фогелтанц знаеше как генералният директор Айзенмайер мрази по перилата да има отпечатъци от длани на подчинените му...”

Проникнал дълбоко в изследването на човешката душа и смисъла на живота, Ексерджиян в това свое произведение наистина намира едно философско разрешение на трагизма съпътстващ единичното човешко съществуване. Той го свързва с цялото битие, разглежда го като неразделна част от Божието творение и негово проявление в конкретността. Авторът отбелязва, че дори и при натрупването на достатъчно средства за ремонти, асансьорът пак няма да бъде поправен.

„Е, само за няколко дни ни затрупаха с чекове за дарения. По 199 евро всеки.”

Дълбоката несправедливост на този факт логично предизвиква бурно желание у лирическия герой за протест и за бунт, но то е умело потушено от хитрия директор. Вместо да бъде нахокан или дори уволнен от шефа си, г-н Фогелтанц е повишен в началник дирекция, и подкупен по този подъл начин, той е отпратен да продължи делото си трупайки печалби за вероломния и корумпиран капиталист:

„- От днес ви повишавам в началник на дирекция. Много съм доволен от вас...
...Хайде, отивайте в новия си кабинет и продължавайте да дерзаете!”

Авак Ексерджиян и досега успява да въздейства върху съзнанието на читателите си в духа на доброто, човешката правда и справедливостта. Неговите фейлетони са пламенен искрен призив за общност и единение между хората, основани върху любовта и красотата. Неговите произведения са едно безспорно свидетелство, че истинското изкуство е неподвластно на астрономическото време и конюнктурата, че истинските стойности винаги остават валидни в литературата. Той ще си остане в паметта на българската култура като възторжен певец на човешкия устрем към обновлението на света, към свободата и прогреса.

01 Февруари 2007 14:21

Леле колко съм непросветен, що не съм го чувал тоя български автор...*****

Редактирано от - bot на 01/02/2007 г/ 15:00:33

01 Февруари 2007 15:09

Бе то верно кой не мое да пише, критик става. Ма убаво го прави!
Ех, да беше и СЪЧИНИТЕЛ, а не интерпретатор сал, цена немаше да има!

01 Февруари 2007 15:35

01 Февруари 2007 16:08

А, parasol, позволи ми този път да не се съглася с тебе.
Първо, твърдението, че кой не може да пише, става критик е толкова несъстоятелно, колкото е оборима някоя лъжлива аксиома от известен математик.
И второ - буфосинхронистите пожънаха голям успех в зората на демокрацията и малко преди това, нали? Защо интерпретаторите тук да не направят нещо подобно, пък било и с по-скромни възможности? Важното е целта на упражнението /да се предизвиква смях и всеобщо забавление/ да е осъществима. А в случая това е постигнато, въпреки че в опуса се говори за ляво и дясно и за природни бедствия, а анализът сочи нагоре и надолу и засяга темата за свободата на личността и протестта. Абе, именно това го прави уникален сам по себе си и вложените усилия са оправдани, според мен.

01 Февруари 2007 16:25

Спор няма! Ама си има едно но... Едно е да съчиниш, друго - да интерпретираш. Макар че още Аристотел е определил някои изкуства като интерпретиращи; но той е имл предвид това, че интерпретират действителността, не че не са самостойни.
Всъщност може би критикът е по-скоро импровизатор. В случая. Поправям се! Иначе под чертата понякога е далеч по-забавно, отколкото над нея, признавам.

01 Февруари 2007 16:38

Така е.
в ред: в направения от колегата литературен анализ виждам доста възрожденски патос /свобода-протест-душевни терзания/, нещо което е нужно, според мен, в повечето области на обществения живот, като допинг за събуждане от налегналата в последно време апатия. Има креативизъм, да.

01 Февруари 2007 16:46

Според мен той повече пародира - и текста, и критическите средства от близкото минало, но нема лошо, изкефих се, като го четох; би могъл обаче спокойно да напише вещо СВОЕ, ще стане хубаво, а пък ние ще го изпародимаре изотдолу - и ей ти го освежаването! А какво ще кажеш за предложението ми под карикаТурата - да им боднем на сюнетчиите утре иглата, дето трябва, а?

01 Февруари 2007 16:48

Извинявайте, че се намесвам, ама природата на аксиомите е такава, че не могат да са лъжливи. Те са априори винаги, ама винаги, аксиоматично верни.

01 Февруари 2007 16:55

А-а, видях. Много оригинално предложение, parasol. Ама и хрумката на Комарницки е хубава.

01 Февруари 2007 16:58

боза, безспорно е така. Аз затова казах лъжлива аксиома, т.е. твърдение, което може да се обори, пък било и априори възприето като необоримо /аксиома/. Тази терминология ми е отвратителна.

Редактирано от - Гичка Граматикова на 01/02/2007 г/ 16:59:35

01 Февруари 2007 16:58

В действителността - да. Но в изкуството - може! Така примерът става по-силен, по-въздействащ. Така го приемам...

01 Февруари 2007 17:02

Утре е 2-и, та затуй го предлагам. Да срещнат и сюнетчиите истинския Господ (нали е Сретение Господне). Макар че за сюнетчиите по принцип ката ден е 2 февруари...

01 Февруари 2007 17:03

Вижте, какво пише тук:
Натиснете тук

01 Февруари 2007 17:04

Гиче, нещо си ного срамежлива днес... Що така?
Гъче, здрасти!

Редактирано от - веролом на 01/02/2007 г/ 17:05:21

01 Февруари 2007 17:07

Срамежлива ли? Що така реши

01 Февруари 2007 17:07

Граматикова, ако едно твърдение е аксиома то си е аксиома независимо дали на вас ви харесва или не. Лъжлива аксиома е такъв носенс както и патетичните ви литературни анализи.

01 Февруари 2007 17:10

Некои ора не разбират от майтап. Да гледаме духа на аксиомите, а не само аксиомите!
Аксиоматично хубава вечер на всички!

01 Февруари 2007 17:11

Заради това:

Е?

01 Февруари 2007 17:13

Е, за днес "зарязахме", а утре...ще видим

01 Февруари 2007 17:19

kunert, винаги има какво да се желае. Благодаря за любезността.
Вероломний, абе много си наблюдателен. Аз така си общувам с parasol - кодово.

01 Февруари 2007 17:23

Не, какво , а кого!

Редактирано от - kunert на 01/02/2007 г/ 17:26:39

01 Февруари 2007 17:26

Гвинеец,

01 Февруари 2007 17:27

>>><<<
Ами, парасол, не си чел навреме, изпуснал си браче едни от най-хубавите реконтри тогава....беше то...
А анализа е великолепен и ме е страх да не съкратят Гичето!
Реконтрата пък, е най-добрата досега написана от възторжения певец на човешкия устрем към обножлението на света, към свободата и прогреса..

01 Февруари 2007 17:36

Отиде ми службицата, Кръснико ( ). Трябва да се преквалифицирам.

01 Февруари 2007 17:36

Много свежа контрата днеска.
И именцата си ги бива, и стила е ала "Щирлиц влиза в централата на Гестапо".
Евала

01 Февруари 2007 18:24

верно лунните цикли и новолунието по точно както се вижда от до тук написаното както от автора така и от аудиторията потвърждават някой хипотези как този природен феномен оказва влиянияе не само върху овулацията на жените в фертилна възраст и алгоритъма на т.н. му търн оувера на адренотропина и кортизола у мъжете в средна и напреднала възраст а и на IQ-то на некой другари и другарки хахахаахахахаха наздраве тука се отпива.
p.s. загадката за мен като редовен читател остава как тази тъпотия ви ентусиаира до дусевен-оргазъм .... еххххх

01 Февруари 2007 19:08

Ами ако спрете да отпивате, и виртуално и реално, в случай, че постоянно консумирате алкохол, ще разберете как стават тия неща, г-н Дизайнер. Много сте опиянен, оттам идва учудването ви, според мен. Пък и друг път съм ви казвала - дайте светъл пример на дописващите автори и на неориентираната им аудитория, как трябва да се пише, чете и дискутира. Предварително ви благодаря.

01 Февруари 2007 19:20

госпожо аз нямам талант ако имах вероятно щях се някъде да се класирам а и за мен писането на сериозна работа за това имам респект и оважение към тези които по този начин се опитват да се преборият в живота за да могат да кажат -този свят е и мой, така че невиждам нищо лосо мойте критери да се различават от ващте нали все пак не сме сички некви клонирани хибриди нали така??а това че
повечето от мойте оценки за този или онзи автор са според вас негативни е само едно доказателство в какв виртуален свят живеете а и един плус за автроите на файлетоните тук(ако евентуално следат моабета разбира се) така че и занапред
ще се опитвам да писа това каквото мисля а не това каквото вие искате да мисля
наздарве тоа път съвсем не виртуално с един малък бусмилс cheers

01 Февруари 2007 19:35

Прекалихте този път, защото се опитахте да засегнете и аудиторията, която чете и пише тук. Ограничавайте се, моля, само в мнението си относно материала - нека е различно, но не и тенденциозно. За мене е рано, но щом отпивате отново - чиърз. Лека вечер

01 Февруари 2007 19:45

добре но не видях с какво съм обидил аудиториата ви??? прочетете фнимателно какво съм написал и после прочетете някой от афторите които ме обиждат на кенеф клозет и т.н. систематична терминология от водопровода и канализацията , даже върха е дето един потребител напрвил карикатура и аз едва ли не съм васият и на вестника щит на който е нарисуван един лавуар???? госпожо ако не ви затруднява индикирайте къде съм обидил аудиторията или автор на некой материял за това ?? аз коментирам произведенията на автора не автора най малко пък имам негативно мнение за аудиторията точно обратно тука има хора които са
просто феноменални таланти (нямам предвид вас разбира се)

01 Февруари 2007 19:56

А това какво е според Вас:

Поздравление, може би?


Иначе, тук съм съгласна с вас:



Моят талант не е феноменален, дори някои твърдят, че не притежавам талант


Относно персоналните обиди към вас /не коментирам дали те са резонни или не/, не мислите ли, че често сам ги провокирате?

01 Февруари 2007 20:23

Което си е верно - верно е! Ако немаше дизайнери, още щехме да тичаме повънка!
P.S.
Гиче, на писаното в нужниците требе се глеа като на фолклор. Бе има нещо поучително в графитите.

Редактирано от - Духът на spasovden на 01/02/2007 г/ 20:27:56

01 Февруари 2007 21:01

Правилно е речено в Библията: "Требва да се пуска водата!"

01 Февруари 2007 21:02

госпожо започвам да си мисля че сте (била )преподавателка в някое училище , неразбрах в какво съм обидил адиторията ви ?? нима има някаква друга физиология и обмяна на веществата??нима ваща овулация не се подчинява на тези общоприети норми или пък господин духът на spasow den е с 2 X и две Y хромозоми??но добре виждам че днес сте много еуфорично настроена и не сте склонна на компромиси с себе си и мен разбира се за тва останете си с здраве веселете се радвайте радвайте и ващта номенклатура
наистина се оказа прав един от аудиторията дето преди повече от месец в диалог с една дама спомена че незнам с кой си имам работа и че скоро(можеби вече да) ще ми се стъжни..ехххх госпожо ...тука си сипа едно санпанско
наздраве

01 Февруари 2007 21:07

>>><<<
Спасе, ногу си трезве за това вртеме у РБ....ората са вече пред вецето след виното и другите такъми....
Пред WC-то сички са равни...чакат....некои не го дочакват....имах такъв един приятел...на неколко пъти не успел да дочака...единия път се прехвърлял през оградата на полуградка къща в двора на която забелязал спасителната къщичка....случило му се баш на хребета на оградата...

01 Февруари 2007 21:07

ооо ето го и господин parasol тамън да кажа че под чертата е един от малкото изказал ли се умно и аргументирано за разлика от над нея

01 Февруари 2007 21:26

Не разчитам на никакъв чадър - нито политически, нито отровен...

01 Февруари 2007 21:51

Основен принцип на използване на WC design-а е - дърпай синджирчето и бегай, като затвориш грижливо вратата (това в по-изостаналите страни, дето дизайна не предвижда фотоклетки).
Ама госпойца Гичка млада, зелена, любопитна, пък и наднича за ефекта на действието.
Обичам си го аз Гичето, заради него изневерих на принципа си - нито НА, нито ЗА... ама еднократно може.

01 Февруари 2007 21:59

>>><<<
геновева, гГичето не е зелена, а светло бежова със летен загар...колкото до наблюдаване резултата, твоя колега му дръпная цела ртеконтра по въпроса и ти гиди, го оплю....

01 Февруари 2007 22:19

аз не мога да схвана субектно-обектните отношения в глаголни конструкции, където са пропуснати предлозите, липсва ми интелигентност, та и за колегата не разбрах и кой кого какво, ама карай да върви, простотия до шия дето викаше едно известно ID-PW.

01 Февруари 2007 22:25

Обаче въпреки всичко (според легендата, целяща да съхрани авторитета му), Галилей, който уж се бил отрекъл от убежденията си, накрая извикал: "И все пак тя тече надолу!"