Всички опити да бъдат защитени двата реактора от издадената им присъда се сблъскваха досега с принципа, че подписаните договори трябва да се спазват. Президентът потвърди, че България се придържа към този принцип и затова е спряла реакторите в нощта преди присъединяването си към ЕС на 1 януари 2007 г. Той обаче посочи, че точно в присъединителния договор е предвидена ситуация, при която България може да поиска защитни мерки. Спазвайки го, тя би могла да настоява за продължаване на работата на реакторите за определен период. "Ако има воля да се оцени сложната ситуация в региона и заплахите за отделните страни, в това число и за България, решение може да се намери в рамките на договора, като се позовем на член 36", каза Първанов.
Този член предвижда, че ако в период до 3 години от присъединяването на България в ЕС възникнат трайни затруднения в който и да е икономически сектор или на вътрешния пазар, страната може да поиска разрешение да задейства защитни мерки, за да се възстанови положението. Чл.36 е предвиден за аварийна ситуация. Но той дава възможност и на останалите страни членки, ако се почувстват застрашени от България или Румъния, да поискат съответната държава да бъде изключена за известно време от общата политика на ЕС. Според договора Еврокомисията трябва да предприеме действия до 5 работни дни след отправяне на искане от някоя страна членка.
Това е т.нар. генерална предпазна клауза, срещу която се бореше българското правителство. Имаше опасност тя бъде задействана веднага с приемането ни в ЕС. В този смисъл премиерът Сергей Станишев дори призоваваше Еврокомисията: "Не ни унижавайте!".
В речта си пред Европарламента вчера президентът предложи и да се направи нова партньорска проверка за доказване надеждността на III и IV реактор. Първанов каза, че е бил провокиран от комисаря по енергийната политика Андрис Пиебалгс, който заяви завчера, че двата блока били спрени поради съмнения в тяхната безопасност. Българският президент добави, че в един непредубеден дебат би желал да се види на какво се базират съмненията за безопасността.
"Европейската комисия е отворена за всякакви обсъждания, стига да не се иска ново пускане на двата затворени блока на АЕЦ "Козлодуй", каза пред БТА след речта на Първанов говорителят на Пиебалгс Феран Тараделас. "Договорите са за това - да се спазват", заяви той без да покаже, че е схванал инициативата на президента да се спасят реакторите тъкмо чрез спазване на договора.
Друг акцент в речта на българския държавен глава пред евродепутатите бе защитата на осъдените на смърт медици в Либия. Според него са необходими повече усилия по Плана за действие на ЕС и по Международния фонд за Бенгази. "Намирам участието на големите петролни фирми, които имат своя добър бизнес в Либия, за твърде символично в този фонд", каза той и подчерта, че очаква разрешаването на този въпрос да остане приоритет в отношенията между ЕС и Либия.
В отговор председателят на ЕП Ханс-Герт Пьотеринг обеща: "Докато медицинските сестри не се върнат в България, няма да спрем да работим за това".
"Европейската комисия е отворена за всякакви обсъждания, стига да не се иска ново пускане на двата затворени блока на АЕЦ "Козлодуй", каза пред БТА след речта на Първанов говорителят на Пиебалгс Феран Тараделас. "Договорите са за това - да се спазват", заяви той без да покаже, че е схванал инициативата на президента да се спасят реакторите тъкмо чрез спазване на договора.
Друг акцент в речта на българския държавен глава пред евродепутатите бе защитата на осъдените на смърт медици в Либия. Според него са необходими повече усилия по Плана за действие на ЕС и по Международния фонд за Бенгази. "Намирам участието на големите петролни фирми, които имат своя добър бизнес в Либия, за твърде символично в този фонд", каза той и подчерта, че очаква разрешаването на този въпрос да остане приоритет в отношенията между ЕС и Либия.
В отговор председателят на ЕП Ханс-Герт Пьотеринг обеща: "Докато медицинските сестри не се върнат в България, няма да спрем да работим за това".