Според алианса компютърното пиратство продължава да е най-разпространено в Русия и Китай. Преди няколко седмици, когато Майкрософт представи официално новата си операционна система Vista, нейният пиратски вариант вече се продаваше на китайския пазар за 1,3 долара.
България ощетява САЩ годишно със 7 милиона долара от безконтролното предлагане на нелицензирана музика. Това е 75% от общото разпространение в страната. Загубите от нелицензиран софтуер пък възлизат на 24 млн. долара (69% от общото разпространение). В доклада не се съобщава как са изчислени щетите. Същите данни алиансът е посочил и за 2004 г.
Докладчиците обясняват, че част от търговията с пиратски продукти се държи от организираната престъпност. Описано е, че у нас има над 200 LAN-мрежи (локални доставчици на интернет), които предоставят достъп до пиратско съдържание, както и повече от 3000 интернет клубове, където се разпространяват нелицензирани музика, филми и софтуер.
Препоръките към България са да преследва доставчиците на интернет и LAN-мрежите, да забрани уличната търговия на интелектуални продукти. В доклада се предлага държавата да отпусне повече средства за сектор "Престъпления срещу интелектуалната собственост", който е към Главна дирекция "Борба с организираната престъпност".
"Много искахме да излезем от този списък, но явно няма да е лесно. Тази година ще утроим усилията си и в най-скоро време ще започнем масирани операции навсякъде", заяви пред "Сега" началникът на сектора в ГДБОП Явор Колев. По думите му, България е останала в списъка заради безотговорността на доставчиците на интернет, които отказват да свалят торентите си - файлове с филми и игри.
Миналата седмица това сториха от сайта Data.bg, като закриха цялата секция за торенти, която според екипа създавала лошо име на сайта. Според Колев в момента у нас текат дела срещу интернет пирати, имало и осъдени, но това не действа стряскащо на останалите. "Парите, които печелят от такава престъпност, са им по-сладки", коментира експертът в ГДБОП.
Относно препоръките за забрана на уличната търговия с интелектуални продукти Явор Колев напомни, че опит за това в България вече е правен.
"Още през 2001 г. опитахме да забраним уличната търговия, но предложението ни не беше прието. Оттогава въпросът не е повдиган", каза той. Тогава бе забранена само уличната продажба на пиратски продукти. "Това е все едно да напишем, че се забранява продажбата на наркотици на улицата", коментираха експерти.
От 1988 г. насам Списък 301 се изготвя всяка година от американските официални власти в сътрудничество с Международния алианс за интелектуалната собственост. В него се наблюдават 60 държави, от които САЩ преценяват, че търпят загуби. Те са разделени в 3 категории. Групата на България е с най-ниска степен на риск. Следва я "Списъкът за приоритетно наблюдение", най-тежък е "Списъкът на приоритетните чужди държави". Именно последните са обект на засилени разследвания и санкции. През 1997 г. България беше вкарана в най-тежката категория, през 1999 г. бе извадена, но през 2004 г. бе върната в "Списъка за наблюдение", където е до момента. В тази категория са и повечето страни от Европейския съюз.
Относно препоръките за забрана на уличната търговия с интелектуални продукти Явор Колев напомни, че опит за това в България вече е правен.
"Още през 2001 г. опитахме да забраним уличната търговия, но предложението ни не беше прието. Оттогава въпросът не е повдиган", каза той. Тогава бе забранена само уличната продажба на пиратски продукти. "Това е все едно да напишем, че се забранява продажбата на наркотици на улицата", коментираха експерти.
От 1988 г. насам Списък 301 се изготвя всяка година от американските официални власти в сътрудничество с Международния алианс за интелектуалната собственост. В него се наблюдават 60 държави, от които САЩ преценяват, че търпят загуби. Те са разделени в 3 категории. Групата на България е с най-ниска степен на риск. Следва я "Списъкът за приоритетно наблюдение", най-тежък е "Списъкът на приоритетните чужди държави". Именно последните са обект на засилени разследвания и санкции. През 1997 г. България беше вкарана в най-тежката категория, през 1999 г. бе извадена, но през 2004 г. бе върната в "Списъка за наблюдение", където е до момента. В тази категория са и повечето страни от Европейския съюз.