Бронираната лимузина така рязко взе завоя към "Паренсов", че дебелите й гуми, особено левите, изпищяха. След пет метра същите гуми издадоха същия звук и тежкият автомобил влезе в двора на министерството. Министърът помаха на козируващите му униформени, закани се с пръст на козируващите му цивилни и бодро хукна към втория етаж. Изрече: "Едно кафе!", и влезе в кабинета си.

Февруарското слънце още не бе изгряло, работното време не бе затекло и той бе дошъл толкова рано, около седем, с една-едничка цел - да се покефи на спокойствието, което само в такъв час може да изпита един министър на силово ведомство. Ония от просветите и културите живота си живеят - помисли си със завист, - доценти някакви, професори, могат да си идват и отиват когато си искат.

Секретарката влезе с кафето и любимия пепелник на министъра - бронзово изделие с полуизтрит надпис: "... горещо сърце, чисти ръце и хладен...". Другите букви бяха изличени от многобройните фасове, загасяни по тях, но министърът си ги знаеше, отдавна го ползваше.

Секретарката тихичко излезе, прикрехна след себе си тапицираната врата, а министърът отвори прозореца и постави на перваза кафето, пепелника, а после цигарите и запалката. Облегна се на яките си ръце, зарея поглед някъде между училището и театъра, запали, вдъхна, издиша през носа. Ще ми забраняват пушенето, помисли си злорадо, всичкото Мара втасала, цигарите ще ми отнемат, хайде, холан, рече си и внимателно се почеса по бузата, да не закачи оная брадавица, че такива страхотии разправят, ако се разраняло такова нещо... Нямаше как министърът да не е доволен в тази топла утрин. Беше ликвидирал опасността от лавини в Банско, беше потушил и бунта на "бакшишите". Макар че и двете мероприятия си бяха чисти кьорфишеци, но беше се справил с тях. Ха да ги видим другите силови министри, рече си незлобливо, дето единият иска да амнистира, а другият да праща още войска насам-натам, между другото, що не се разберат да пращат в чужбина тия, дето ще ги пуснат от затворите, трябва да им подхвърля тая идея на колегите.

Допуши цигарата до половината, после я прикрепи към палеца, сгъна средния пръст и с рязък удар, така както навремето чукаха билички по дворовете в родния му град, изпрати фаса през улицата. Огънчето описа широка дъга и премина на сантиментри над оградата на училището. Министърът понечи да затвори прозореца, но в този момент дочу вик. Някъде отдясно, от ъгъла на "Гурко" и "Шести септември", откъм приемната, тичаше някаква фигура с бял плик в ръка:

-За Вас, господин министре, спешно!

След две минути на огромното бюро на министъра лежеше скъсан бял плик, а до него измачкан кариран лист. На който с букви, изрязани от вестници, пишеше, че новосъздаденото "Дружество за чисто и синьо Южно Черноморие" заплашва да посипе пясъка по плажовете с напалм, който при допир с голо тяло ще се самозапалва, както и че ще замени всички шамандури с плаващи мини, ако не бъде национализиран курортът Слънчев бряг, а "Натура 2000" не бъде отменена.

Министърът натисна едно копче, секретарката влезе:

- Извикай ми началника на жандармерията!

- Ама той нали, такова... - изчерви се секретарката.

- Тогава кмета на Несебър!

- Ама нали и той... в Одеса...

Ега ти полюцията, изруга на ум министърът, а после на глас додаде:

- И на никого да не казваш за писмото, ясен ли съм!? Засега!