Къде обядват, с какво са облечени, с кого пазаруват, какво хвърлят през балкона... На българските шоузвезди, манекенки, интелектуалци и политици ще се налага да са особено бдителни, тъй като все по-често ще попадат под обектива на папараци.

В България папарашките снимки се правят преобладаващо от т.нар. "светски фотографи". Вместо да снима дадено награждаване, фотографът насочва обектива например в подаващите се жартиери на известен политик. Така бе "уловена" зам.-шефката на парламента Камелия Касабова. За истинските папараци обаче официално няма информация. Техните имена се пазят в тайна. Понякога дебнат с дни обектите си, докато успеят да ги заснемат тайно в подходящия момент. Мащабите все още са несравними със западните - там за една снимка се наемат хеликоптери, чака се с месеци, а за уникална сесия папаракът може да получи 50 000 евро. И много повече.

У нас хонорарът варира едва от 200 до 2000 лв., казва Евгени Димитров, шеф на "Булфото". Неговата агенция успява да заеме празната ниша преди около 3-4 години, когато интересът се измества от политиците към звездите от шоубизнеса. Приносът за това е основно на сп. "Блясък". Тогава на тази работа се гледало като на второ качество.

И в България вече има вестници, които специално си "отглеждат" папараци (като "168 часа"), както и такива, склонни да плащат прилични суми за сензационни снимки (като "Шок" и "Шоу"). За такива се смятат предимно уловените в битов, а още по-добре в любовен план известни личности. Подобен удар например бяха голите снимки на Александра Раева от "Шоуто на Слави". Или Надежда Михайлова, сгащена от "168 часа" да изхвърля боклук през терасата в компанията на новия си приятел.

"Истински ценните папарашки снимки у нас са най-често плод на щастлива случайност, а не резултат на дълго чакане, както е на Запад", обяснява Димитров. Дълго тук се следят единствено чужди звезди, за които има поръчка от чужди агенции. В такъв случай и хонорарът е значителен - започва от 5000 евро нагоре. Така била заснета въпреки старанията й да остане инкогнито холивудската актриса Скарлет Йохансон. Или пък Кристоф Ламбер, уловен случайно на излизане от столичен хотел (актьорът носел яке със светлоотразители, които "затъмнили" снимката). Английският актьор Бен Крос пък бил особено лесен за снимане с българското си гадже, тъй като дори не се криел. Обикновено обаче чуждите звезди имат охрана и са трудни за запечатване. Случвало се да има и страхотни пропуски - например изпуснатата от всички медии разходка на "Депеш Мод" в столичен мол.

У всеки фотограф дреме по един папарак, казва Евгени Димитров, шеф на "Булфото". Според него у нас желанието за тази професия нараства, но възможностите за реализация все още са малки, а разходите - често несравними с приходите. "Едно папарашко оборудване, включващо фотоапарат с много добър светлосилен и дългофокусен обектив, струва от 10 до 20 хил. евро", казва Димитров. От друга страна - заради липсата на сигурност. У нас например все още няма папарашка снимка на наша мутра, защото вероятността авторът й да бъде пребит е голяма. Из средите на родните фотографи - търсачи на силни усещания, например се знае, че в определени случаи е по-уместно да приемеш пари, за да не публикуваш дадена снимка, отколкото да направиш удар, като я пуснеш по медиите.



ПРАВИЛА

Тъй като според конституцията никой няма право да бъде сниман без неговото съгласие, папарашката работа е незаконна. Миналата година например папарак беше осъден на 6 месеца затвор условно и 3000 евро глоба за смущаване на личния живот на принцесата на Монако Каролин. У нас осъден папарак няма. Има граница на добрия вкус, която всеки трябва да определи за себе си, казва Евгени Димитров. В България обаче по-силно за момента действа границата на личната сигурност.