Седя си в хола край басейна и гледам как мойта Цуци се мъчи да го изплиска. И влиза някакъв суров, оглежда се и казва:

- Прокурор Петров от градската прокуратура. Вие ли сте добре облеченият бизнесмен по прякор Изверга?

- Сега съм по гащи - казвам му, - обаче иначе съм аз. И кво?

- Как какво?! - пали се онзи. - Не се явявате в съда! Имате 8 висящи дела, които се точат 9 години! По четири пъти годишно се насрочват съдебни заседания, а вие не се явявате!

- Болнав съм - прокашлях се.

- Знам аз колко сте болнав! Три манекенки близниха от вас само в последните 5 години! Обаче да се явите в съда не можете...

- Е аз какво да направя сега?! - сипах си второ уиски.

- Нищо! Аз ако още чакам вие нещо да направите, делата ще се точат още 9 години! Затова промениха закона - криминално проявените вече няма да се явяват в съда, ами ние ще ходим при тях.

- Хубаво, не възразявам! - посочих барчето с размерите на малък супермаркет. - Да те черпя нещо?

- А, няма нужда! - той отвори дебела папка. - Чуйте обвинението: Иван Иванов, по прякор Изверга, обвинявате се в 6 взломни кражби, 7 побоя, 8 взрива, 3 опита за убийство, 5 документни измами и нататък не ми се чете, че косите ми настръхват! Призовавам почитаемия съд да приложи върху вас закона с цялата му строгост!

- Какъв съд?! - огледах се. - Аз съм си вкъщи! Ти се побърка, мой човек!

- Нали ви казах, че ще ви съдим по къщите! Ще усетите вече дебелия край! Много ви здраве!

И си тръгна прокурорът, а на вратата се размина с някакъв друг, който щръкна до мен, загледа ме влюбено и каза:

- Аз съм служебен адвокат. Назначиха ме да ви защитавам, за да не се явите в съда безпомощен.

- Верно, че нещо ме съдят. Хубаво, защитавай, щом те влече! - и си сипах трето уиски.

- Благодаря много... - адвокатът се прокашля и започна все едно чете: - Искам да насоча вниманието на уважаемия съд към несъстоятелността на повдигнатите обвинения. Може ли този човек да бъде престъпник?! Не! Това е една жертва на тотално неразбиране! Останалото можете да прочетете в приложената към делото моя монография "Невинността като рецидив".

Онзи доволен си тръгна, обаче влезна некакъв заметнат с нещо като дебела завеса.

- Вие защо не идвате да ви осъдя, а? Знаете ли на мен какво ми е! 49 като вас са ми на главата и никой не се явява! Аз кисна в съда, спя на пейка в съдебната зала, бръсна се в тоалетната, ям квото ми падне, не съм виждал от три седмици жената и децата, а на теб не ти дреме!

- Съжалявам, все не ми остава време.

- Моля ти се бе, братче, моля ти се, мини за 5 минути през съда да те осъдя, пък си върши работата!

- Чакай да видя... - замислих се. - Абе май на 18 септември 2020 година към три следобед ще мога да намина към теб?

- Да-да, аз ако чаках на теб да я свършим тази работа, още щях да вися в съда! - онзи позаметна завесата и изрече: - Иван Иванов, по прякор Изверга, въз основа на събраните доказателства и след като изслуша и двете страни, съдът реши - осъждате се на три години затвор, но тъй като следствието се точи 9 години, присъдата ви е излежана и имате 6 години аванс за бъдещи престъпления. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване.

- Благодаря! - казах му. - Да сипя по едно да полеем присъдата?

- Не мога, още 7 адреса трябва да обиколя днес! Европа иска от нас действия срещу престъпността, а на вас не ви дреме! Засрамете се поне, ако не друго!

И си тръгна. Стана ми интересно. Загледах се в мойта Цуци и се опитах да се засрамя...