Едно време, когато гражданин в ученическа възраст публично сътвореше простотия, възрастните обикновено питаха риторично: Така ли ви учат в училище?!

Гледаме вестниците и си задаваме същия въпрос: така ли ги учат, калпазаните му с калпазани?!

В. "Труд". В град Димитровград "Абитуриент преби с чук съученик". Сигурно му е паднало пердето на детето (предположи първоначално прелитащият) и без да иска е халосало другарчето с инструмента. Да, ама не - абитуриентът извършил ред обмислени действия и чак тогава обработил съперника си. След като се скарали, той отскочил до съседния строеж, поискал чук, "като обяснил, че ще забива пирон в класната стая" ("24 часа"). Скрил чука в ръкава, върнал се в изходно положение, рестартирал скандала и след размяна на няколко удара (според "Труд" юмруци, според "Часовете" - шамари) извадил оръжието и нанесъл известни повреди на опонента си. Жертвата дори не успяла да възкликне - "Хей, другарю, ти какво решил си с чука?!" - на което всъщност би трябвало да са научени и двамата участници в кървавия дебат. А не да спорят за качествата на сестрата на жертвата - според "Труд" скандалът възникнал заради мръсни приказки по адрес на сестрата на жертвата. Според "24 часа" попръжните били за брата на жертвата... Абе, явно различни неща са научили двата вестника, ама сакатлъкът е налице.

Добре че Сидеров и хората му още не са грабнали сърповете и чуковете, че журналистическият факултет ще трябва спешно да си актуализира програмите. Журналистите трябва да ги учат отрано на работа с хладни и огнестрелни оръжия, бойни изкуства и техники за оцеляване при редакционни посещения на "Атака" - примерно. Както пише във всички вестници - в петък Волен Сидеров с около 100 другари реши да нагледа строго и справедливо трудовите условия на "24 часа" и "168 часа".

Доста поучителна ситуация впрочем - но човек се учи, докато е жив, и все не знае отде ще му се стовари чукът на съдбата...