Тъкмо бях преровил за пети път джобовете на всичките си дрехи и сега лазех да гледам под спалнята и на врата се позвъни. Отворих. Беше полицай, спретнат един такъв, като от календар, а в ръцете му - куп албуми.

- Добър ден, сержант Петров от районното - представи се той - Вие получихте ли си престъпника?

- Моля?! - реагирах логично.

- Не следите вие актуалните новини и сводки! Я, ако обичате...

Той влезе в кухнята, остави албумите на масата, тръшна се на един стол и каза знаменателно:

- Затворите у нас вече стават частни, гражданино!

- Не искам частен затвор в къщи! - изразих личната си позиция.

- Никой няма да прави затвор при вас - огледа се критично той. - Идеята е щом има частни затвори, да има и частна полиция, частни съдии, частни престъпници.

Прецених набързо.

- Мога да взема двама полицаи и не повече от един съдия - обявих.

- Частните полицаи и частните съдии са предмет на по-интимни договорки, за които вие, гражданино, не сте оторизиран, разбираш ли. Сега частните престъпници са обект на широка обществена дискусия, защото касаят всеки един от нас! Кажете какъв престъпник искате?

- Ами... - зачудих се - Вие какъв ще ми препоръчате?

Той разтвори първия албум и ми го подаде:

- Изберете си според данните от този албум. Имаме всякакви - джебчии, квартирни обирджии, автокрадци...

Прелистих коравите страници. Бяха пълни със снимките и данните на типове, за които смятах, че присъстват само в романите на Дикенс и американските екшъни, снимани край гара "Пионер". От друга страна, сега ми е паднало да се уредя с престъпник, важно е да не се мина, както като сменяха вертикалните щрангове в банята.

- Няма ли някой килър? - попитах делово.

- Килърите първи свършиха.

- Бомбаджия? Рекетьор?

- Ами и те свършиха. Последния рекетьор го взе комшията ви от партера.

Чак ме присви сърцето.

- А не си плаща таксата за стълбището!... - процедих през оцелелите зъби. - Чакайте да видя нататък в албума...

Прелистих докрай, също и другите албуми. Разочаровах се:

- Ама то само дребни риби са останали за мен!

Полицаят сви рамене и се загледа във вътрешността на фуражката си, ама така, че аз да не виждам какво има вътре.

- Този какъв е? - посочих с пръст в албума.

- Сводник. Препоръчвам ви го, има седем висящи дела за склоняване към проституция, докато мигнете и ще ви е изтъпанил на Дунав мост да обслужвате тираджиите.

- Не го искам, жена ми е ревнива. Не може ли като са дребни риби, да взема двама?

- Ей, ама нямате насита! - възмути се униформеният.

- Значи за едни рекетьори, а за други кокошкари! - издигнах глас.

Полицаят стана, беше категоричен:

- Взимайте, докато има!

- Уф, добре - капитулирах. - Взимам ето този джебчия. Затрих из къщи венчалната халка, дано да я намери.

- Ще я намери, не се безпокойте. Само проверявайте редовно в заложните къщи, за да си я откупите.

Той си прибра албумите и тръгна към съседите, а аз седнах на затопления от него стол и зачаках новата придобивка...