Още преди да навърши 12, Дакота Фанинг е играла рамо до рамо с Дензъл Уошингтън (в "Мъж под прицел"), с Шон Пен (в "Аз съм Сам") и с Робърт де Ниро (в "Криеница"). Да не говорим, че напълно скри шапката на Том Круз във "Война на световете". Както и да стои въпросът в детския труд в Холивуд, русокосата чаровница се труди на пълен работен ден - и вероятно "Оскарите" не са далеч.
В "Паяжината на Шарлот" обаче 13-годишната Дакота най-сетне зарязва филмите за големи - и попада в сценарий и обкръжение, подходящи за ЕГН-то. Лентата е по книжка на И. Б. Уайт, създател и на "Стюърт Литъл". Вече е екранизирана веднъж - преди повече от 30 години, когато нямаше тригигахерцови процесори.
Римейкът е високобюджетно съчетание на живи актьори с компютърна анимация в духа на "Заека Роджър". Дакота е в ролята на фермерска дъщеричка, чийто баща се кани да превърне прасето Уилбър в пастърма и пържоли. За да подсигури спасението му, момиченцето влиза в съзаклятие с домашната менажерия, предвождана от паяка Шарлот. Той е озвучен от Джулия Робъртс.
Останалите звезди, делегирали гласовете си на аграрни обитатели, са подбрани много внимателно: признайте си, че винаги сте си представяли Стив Бушеви като плъх, Опра Уинфри като гъска, Робърт Редфорд - като кон, а Кати Бейтс - като крава.
Е как пък един път не улучихте, кога е "е" и кога е "а"? Правите, струвате и се наопаки - Дакота Фенинг, не Фанинг. Том Хенкс, не Ханкс. Съобразявайте се, че последните са американци, а не англичани. Лос Енджелис, а не Анджелис - и това е у америчко и би следвало да се произнася не с бритиш акцент.
Блак, а не блек, бланк, а не бленк, хапи, а не хепи. Тия пък са си все с "а" и от двете страни на океана. Нова Зеландия не е критерий.
Оня ден един отворко разправяше нещо за бившия китарист на Гънс - СлЕш. Толкова е дразнещо, че няма на къде повече.
Голямата промотьорка Ивайла Бакалова пък се фукаше, че е докарала в Бг Стив В(е)й. Защо въобразяващите си, че знаят английски си мислят, че като мйекат, звучат по-правилно и убедително?












