:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,840,941
Активни 336
Страници 18,885
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Великолепни работи

Борис Роканов
ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ, КОЕТО РАЗИСКВА ВЪПРОСА КЪДЕ Е БИЛА БАБАТА НА ОНЗИ КОПРОНИМ, КОЙТО БЕШЕ ЛЕЛЯ НА РАМЗЕС I И ТУТМОС III





На опашка за ток

може да чуеш много неща:

"Ето, на този стол миналата неделя умря един господин,

седна да почине и умря,

беше на 85 години."

"Днес в другия салон,

където плащат социални помощи, едно семейство припадна,

първо мъжът, после жената."

Опашката цъка и се люлее, като преди нападение,

после нападна,

една натежала от майчинство жена падна

и си счупи крака,

опашката се уви около нея като шал,

а тя пищеше

и редеше

непристойни приказки за лека нощ.

Всичко това се случи в пощата на Пловдив,

когато плащаха пенсиите и социалните помощи,

и когато се плащаше тока и телефона.





ЛЮБОВТА НА ДАНЧО ВЕЛЧЕВ





Любовта на Данчо Велчев отлетя

със обедния влак за стара София,

щяха да го назначат на работа в Пловдив, но не го назначиха

и любовта на Велчев

потъгува, погладува, после бързо отлетя.

Той й махаше нежно със своята тъжна история -

всичко беше като по книга.



Върни се, любовнице на Данчо Велчев,

защото той има да пише

втората част на своята тъжна история,

а ти имаш запазено място в нея.



СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ТОВА КАК И ЗАЩО ХУБАВАТА ЛИЛИ

СЕ ХВЪРЛИ ПРЕЗ ТЕРАСАТА





Когато Лили влезе в мойта кухня,

се почувства като в магазин за бяла техника -

всичко бе ново, чисто и празно -

лошото в случая е, че това чувство продължи с месеци

и на хубавата Лили така и се приходи вкъщи,

нищо че селцето и е опустяло, няма я родата

и старците отдавна са измрели.

На баба бабата е страшно гадже, помисли хубавата Лили

и се хвърли от терасата,

като един достоен български поет преди години.

Но както и да е, нека поговорим за хубавата Лили,

когато беше още жива -

тя беше сигурна, че българските поети са тъжни и заспали,

защото когато се наядат, заспиват,

а също и докато си блъскат телата с други поети

заради едничък стон на радост, сиреч оргазъм, също заспиват,

а другото им Аз се чуди къде е.

Всъщност къде е?

Те постмодерно вървят с изплезени езици,

понякога се спират и много дълго се целуват,

докато стигнат до поета-пчелар,

който реши да изкупи целия шоколад на земята

та хората да купуват само неговия мед.

И докато гледаше пчеларя,

една овца трогателно изпсува и напусна стадото.

Сега я мислят другите овце, забили нос в тревите

ядат и мислят, докато кучетата ги залаят

и те забравят себе си

та камо ли другарката от детството -

дребната овца от пловдивско.

Мисля, че стана ясно защо хубавата Лили се хвърли

от терасата,

а как се хвърли? - ето така.

Борис Роканов - визитка

Борис Роканов е на 47 г., роден е в Кюстендил. Автор е на няколко стихосбирки, сред които "Предчувствия", "Моята игра", "Стихове". Носител е на различни литературни награди и отличия. Правил е и литературни анкети - с Блага Димитрова, с Екатерина Йосифова. В последно време се изявява успешно и като художник, и осъществи няколко самостоятелни изложби в София и Пловдив, където живее.
93
2067
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
93
 Видими 
02 Март 2007 23:23


Харесаха ми много и няма да обясявам защо,
03 Март 2007 01:00
>>><<<
Май гес - защото борави добре с три пръста....
Иначе поезията е страхотна, но съм свикнал да ме плашат с кво ли не, та...
03 Март 2007 01:51
Готино! Авторът е пич! Подкупващо искрена поезия, лишена от суета и маниерност. Непоетичното ежедневие по странен начин се поетизира и не звучи банално. А само тъжно. И то вълнуващо тъжно.
03 Март 2007 06:24
Борисе Роканов, !
03 Март 2007 08:21
ами случиха се случките, и в пощата и в блока с многото антени дето доста полетяха, и публичен дом имаше, и протести, та цикъла не свършва

Редактирано от - Пейчо Пеев на 03/3/2007 г/ 08:24:06

03 Март 2007 09:05
Браво, Боби!
03 Март 2007 09:35
Подобна повествователна поетика не ми влиза в обхвата, дори на поезия не ми мяза.
Ако ще трябва да чета "свободни" стихове, ей ми Сесар Вальехо, ей ми Аполинер, ей ми Деснос!
Но е вярно: зад стиховете има разкази за съдби. Има сюжети. Те са правдиви и вълнуващи.
Разкази, разказани в редове, подредени като стихове.
Що пък не?
03 Март 2007 10:16
[/left]Клиника!!!
03 Март 2007 13:35
Да правиш от прозата поезия и от поезията проза, е похвално. Нищо повече. Защото за какво е тогава импресията... Ако авторът е търсил умишлено да направи една закачака с Жак Превер, не знам, може би тогава има оправдание. Все пак обаче само да се "закачаш" с французина е, меко казано, нахално.
03 Март 2007 14:10
Борис Роканов е художник, който пише. Подарявам ту това стихотворение!
КАРТИНАТА


Отиде си.
И миг подир това
картината ми стана живописна –
полярен лед душата ми скова,
пустинен зной над моя ден увисна.
В корида страшна слънцето ме би
и мозъка изпи ми без остатък.
А облаците тътреха торби –
замъкваха дъжда все по-нататък.
И подивял от слънце и абсент,
рисувах аз. Рисувах до припадък –
абсурдния си образ на кретен
в поле, опустошено от торнадо.
Бик в маранята нейде изрева.
Камшици свиха смоци слепооки.
А аз си хващах адската глава
и я въртях на четири посоки.
И въздухът започна да боли
като във спарен влак, като в икарус.
И ескадрили пламнали пчели
ме жилеха с ненавист. Не! Със ярост.
Какво да ти рисувам? Пак цветя?
Поляна с теменуги – болни… бледи?
Такъв ужасен смерч ме изплющя –
посече всичките ми слънчогледи!
Ела при мен. Ела – и ме вземи.
От този свят ме изтегли, защото
във ден такъв в приюта Сен-Реми
Винсент Ван Гог
отряза си ухото.

ВАЛЕРИ СТАНКОВ

03 Март 2007 14:27


Да, напомни ми малко Жак Превер, но само външно и формално, а и, колкото и да е странно - Малкият принц на Сент-Екзюпери, за когото отдавна се знае, че не е това, което изглежда.
03 Март 2007 15:51
Поздрави на КюстендилЦИ, на Шунев, на Лапев, на Гената....
03 Март 2007 16:17
Re pasarol - много добре изразено мнение !
Да пишеш в рима си е "висш пилотаж" /англичаните си имат " Rhyming Dictionary"/, който не се отдава всекиму .
Авторът има потенциал, но щеше да е по-силно ако сюжетите бяха развити в проза, така ми "звучат " хаотично разхвърлени .
03 Март 2007 16:34


Напротив, в рима може да пише всеки стихоплетец, често срещано явление

03 Март 2007 16:58
Сибила, права си, но за да пишеш добре в свободен стих, първо много добре трябва да си овладял класическия. А "случаят" не е такъв, уверявам те!
03 Март 2007 17:12
То да ставаше дума само за римичките...
03 Март 2007 17:16
Да пишеш такива чудесни стихотворения като "Картината" и да хвалиш други, които се нуждаят единствено от психиатричен анализ - е, това не го разбирам.

Сибила, щом е толкова лесно стихоплетството, дай ни пример от собствения си опит. "Картината" стихоплетство ли е? И печели ли тя от римата и ритмиката си или губи? Ето там е заровено кучето. В проза, която само номинално минава за поезия, всеки може да се прави на шантав.
03 Март 2007 17:16
Великолепни работи.
03 Март 2007 17:20
Рими редим от зарана;
крекам, врекам като врана -
я да стана репресиран,
га съм нещо депресиран
03 Март 2007 17:27
Да пишеш чудесни стихотворения като "Картината" и да хвалиш други, които се нуждаят единствено от психиатричен анализ - е, това не го разбирам.

Сибила, щом е толкова лесно стихоплетството, дай ни пример от собствения си опит. Знам какъв ще бъде отговорът ти, но той е неубедителен. Стихотворението "Картината" на Станков стихоплетство ли е? И печели ли то от римата и ритмиката или губи? Ето там е заровено кучето. С "проза" /защото днешният гастрол не е и проза/, която само номинално минава за поезия, всеки може да се прави на шантав. Аз например мога да издоя облаците, напращели от мляко, и в центрофугата на една тропическа буря да си произведа масло и мътеница за собствени нужди, пък и за продан. Нали днес всичко е бизнес...
03 Март 2007 17:37
За мимоза никак не сте срамежлива...
03 Март 2007 17:55
От днешната Антология най-много ми хареса ... стихотворението на Валери Станков. За пореден път -

За другото, както някой спомена, си трябва психиатричен анализ, а уви, аз не се занимавам с това, за да помогна. Но в никой случай не е поезия.


03 Март 2007 18:06
Е, Валери Станков, малко преиграва с подаръка си... Като иска да му подари стихотворението си, има си начини, пощенски служби и т.н. Иначе си излиза едно малко изхвърляне, себепоказване, его-демонстрация, от която някой, току-виж, вземе, та "отреже ухото си..."
03 Март 2007 18:12


Мимоза, в рубриката "После" и реконтрата й, съм оставила безброй доказателства за моите възможности за изящно стихоплетство с педантично спазена метрика. Ииии, де да бях само аз, бехме поне десетина стихоплетци, все от сой юнаци. Даже си бехме уредили награди "Кръстю Пишурката" и си ги раздавахме. Това на шега, разбира се. Лошото се случва, когато някой стихоплет вземе, та си повярва, че е истински поет и вземат, та ни засипят като лавина бездарните му производства. Казвам производства, а не произведения.

Парасол, това е всеизвестен факт - че да пишеш бял стих е необходимо да си овладял до съвършенство тайните на римувания.


Но днешните стихове ме развълнуваха - твърдя, че не са поетична проза, а поезия - имат вътрешен ритъм, аз го усещам, малко е трудно за обяснение.

Затова и в първия ми пост изрично отбелязах, че няма да го анализирам.
03 Март 2007 18:24
Сибила, наистина не са "лоши", вълнуват, защото в тях има истински неща; но аз писах, че не са ми досатътчно поетични в художествен смисъл. За това става дума. Всъщност те не са в бял стих - белият стих и свободният стих са различни неща.
При белия (Христо Фотев е много силен там, освен че е велик и в класическия) няма рими, но ритъмът, стъпката и дължината на стиха са еднакви, докато при свободния дължината на стиха и стъпката могат "свободно" да се нарушават. Знам, че знаеш това, но говорим за нещата в днешната "Антология".


03 Март 2007 19:34

Поредната порция стихоплетство в този вестник. Чувал съм какви ли не синоними на глаголи за правене на секс, но "блъскат" не бях срещал. Разликата между любовта и изнасилването е същата, каквато е между истинската поезия и днешната пародия.

-----

http://blog.360.yahoo.com/pavel_st_georgi ev/ [без пауза]

03 Март 2007 19:47
Сибила, въпросът е не да стъкмиш технически издържано куплетче, а да спазиш метриката /която може да бъде и калдъръместа, макадамна/, да спазиш римите /при това не банални рими/, но вътре в това куплетче читателят да намери нещо оригинално като художествен изказ и, разбира се, съдържателно. В "сихоплетството" не важно само как плетеш, а и какво заплиташ. Твоя любим ПенчоСлавейков, който не е чак толкова голям поет - има си очевидните недъзи, при стихоплетите ли го отпращаш?

Преди известно време Валери Петров си каза думата за новите "магелановци" в поезията от рода на днешния. А авторът на "Планински вечери" и пр. със сигурност разбира повече от поезия, отколкото ние с теб.
03 Март 2007 19:54
ЕТО ПРИМЕР ЗА СТИХОПЛЕТСТВО:



Рими редим от зарана;
крекам, врекам като врана -
я да стана репресиран,
га съм нещо депресиран.



А ТОВА СЪЩО Е "СТИХОПЛЕТСТВО":



За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм... и т. н. [/left]
03 Март 2007 19:58

Мимоза, нещо спориш разгневено с мен - необяснимо.
Моят любим поет Пенчо Славейков е мнооооого голям естет и ювелирен поет.
И не е мястото тук да запращам някого където и да било, нито пък да го сравнявам с друг.

Чуждото, различно или противоположно на моето, мнение, приемам само за сведение, никога на нож, то нито ме убеждава, нито ме разколебава, нито обижда, нито променя.

Нито пък ме подтиква към ожесточена размяна на реплики с елементи на разпит като в следствения отдел.

В ред: Сега разбирам, схванала си ме погрешно. Никъде не съм казала, че всеки, който пише в рими, е стихоплет.



Здрава бъди.

ПП. За Пенчо Славейков няма да спорим, нито пък кой от нас с Валери повече разбира от поезия. Това дори е смешно като зададена тема.

Редактирано от - Сибила на 03/3/2007 г/ 20:03:28

03 Март 2007 20:17
ЕТО ПРИМЕР ЗА СТИХОПЛЕТСТВО:



Рими редим от зарана;
крекам, врекам като врана -
я да стана репресиран,
га съм нещо депресиран.


А ТОВА СЪЩО Е "СТИХОПЛЕТСТВО":


За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за казаното и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм... и т. н.


ИЛИ ТОВА:


И кръговете сини под очите ми
не са от нощни бдения със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържах денем своите илюзии.
03 Март 2007 20:19
я го повтори още веднъж, лелче, и белким класик ме напраиш
03 Март 2007 20:26
Сибила, твоят ювелирен любимец Пенчо Славейков ни предлага образец на тромавост в своята "Кървава песен". А "Ни дъх не лъхва над полени...", което често се цитира, ни поднася едно свръхбанално настроение. И нищо повече! Той е силен в двете си поеми "Ралица" и "Бойко", а също и в "Чумави", макар че последното страда от недоизкусуреност. Прави разлика между Славейков естета, Славейков европееца, Славейков ерудита, Славейков полемиста и... Славейков поета. Като поет той отстъпва на десетки и десетки свои събратя.
03 Март 2007 20:27
Големите поети, когато стихоплетстват, само доказват версификаторската си сръчност. Адам Мичкевич е смайвал съвременниците си с импровизаторските си способности.
Така че зависи не само за какво, а и за кого говорим. Ханчев има чудесна епиграма в този смисъл, но за съжаление съм я забравил. В нея става дума за поет, на когото пръстите му са бледи, защото от тях си изсмуква стиховете.
Виж, помня "Парижкият дъжд, възпят от една шарманка":


Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя.
Един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.



03 Март 2007 20:33
Аз съм една засукана мома. Мернеш ли ме, лигите ти ще потекат като на бясно куче...
03 Март 2007 20:37
Мома, засукала мустак,
кани куче в храсталак;
лигите му ще текат,
постинги ще се творят
03 Март 2007 20:38
Парасол, излиза, че Мицкевич, Байрон или Бодлер са стихоплетствали цял живот само за да докажат версификаторската си сръчност. Не е ли смешно?
03 Март 2007 20:39
С последния си опит /или опус/ ти доказваш, че не те бива и за стихоплет.
03 Март 2007 20:39


Мимоза, когато някой от събратята на Пенчо Славейков успее да изсвири подобно стихотворение, може и да си поговорим пак. Това не е стихотворение, а учебник за всякакъв вид рими, вътрешни, кръстосани, преливащи от стих в стих, от тон в тон, абе, пример за това, че думите могат да пеят.
С него може да се сравни единствено стихотворението на Пол Верлен - Есенна песен.


Ако ти се чете за Пенчо Славейков, ще ти пусна анализа на моя любим преподавател по теория на литературата - Никола Георгиев, също голям почитател на Пенчо.


Стихотворението "Скерцо Григ"/"На Острова на блажените"/е написано в ритмично тонален стил. То се строи върху повторения на темата чрез отделни "акорди", които носят настроението му.



Когато идеш там,
полека й кажи:
есЕнната мъгла градината скрежи,
и той е сам.
.
И дивните цветя
увехнаха и те,
увехнаха и те, немилвано дете,
за теб в мечта.
.
Когато идеш там,
полека й кажи:
есЕнната мъгла градината скрежи
и той е сам.
.
Пенчо Славейков
1910



И пак ти казвам - неуместно е тук да събираме ябълки и круши, нещо не се разбираме.
03 Март 2007 20:40
Естествено, как не си го разбрала досега?
03 Март 2007 20:41
то па чунким и за тва се цаня
Бе ти да не си оная малоумната покрай Звездников? Па беше със звезди нещо и се се праеше на голяма работа у поезията. Ако греша извинявай, ма ногу си приличате у зурлата и анапеста
03 Март 2007 20:48
Много е лесно - влез в списъка на Дилянчето...
03 Март 2007 20:56
Тя ще те вземе само ако си стигнал до Големия ер от кирилицата... И трябва да се разберете с Чоки&&, който е първа жичка за водичка...
03 Март 2007 21:01
О, да! Начесах си крастата пребогато! I mi se mahnaha aknata, между нас казано.
03 Март 2007 21:19
Темата за Славейков не бива да се изоставя в никакъв случай. Ето един пример за стихоплетство, примесено с версификаторска сръчност и биографични елементи...



Площад


Букинистите вдигат стан,
а клошарите - шум за нищо.
Виж, Славейковците едвам
се стърпяват да не пропишат.


Дядо Петко - за "тоз народ",
дето не е народ, а мърша;
а пък Пенчо - надут и горд,
що фасулковци би попържал...


Има мисъл, а няма кръг.
Има кръгове, но са други.
Днес другарят е станал вълк.
Днес човекът е тикнат в ъгъл.


Колелото се превъртя,
но полегна встрани от друма.
Дядо Петко присви уста,
а пък Пенчо прибра бастуна.


Който нямаше, пак не взе.
Който имаше, пак е алчен.
Сред забързаните нозе
гладни гълъби дирят плячка.


Чуй, славейковски кратък стих
заглушава за миг фонтана;
само който е ял трохи,
може гълъби да нахрани.


03 Март 2007 21:25
Рецептата за акнето на Ковалски е оставена тук

Редактирано от - Doctora на 03/3/2007 г/ 21:26:58

03 Март 2007 21:32
Значи на Ковалски не му е за пръв път да пита за акнето. Докторе, Вие да не му станахте джип-и?
03 Март 2007 21:37
Странни сте вие. Според мен за изкуствата* (в това се включва и поезията) не може и не трябва да се дава някаква оценка, понеже тази оценка по никакъв начин не може да бъде обективна (това е границата, която разделя** изкуството от науката***).


Еди кой си написал стихотворение, което не е идеално ... можело там да се пипне и да стане по-добре; някой друг път имитирал техники, които са "запазена марка" на трети; а пък четвърти пише стихове и слепва думите по такъв аматьорски начин, сякаш е начинаещ готващ, който иска да разбърка картофено пюре с клечка за зъби...


Ами не става така. Аз бих повърнал, ако ям ядене с октопод, но това не значи, че проблемът е в готвача... Нали? Аз и творбите на Пикасо не харесвам... но други го намират за гений... Такива ми ти работи. Накратко, няма начин да се твърди, че А е по-голям, по-добър, по-еди-какъв-си от Б, ако става въпрос за сравнение на полето на изкуството...


Извън изкуствата, в полето на естествата, сравненията са напълно естествени****. Комай че сравнението като термин принадлежи само на естествата и използването му в изкуствата би довело само до проблеми, взаимно неразбиране и нагнетяване на положението.


Уф, че се отлеснах. Извинете, ако съм ви доскучал.

По подразбиране винаги се адмирирам работата на творците ... и в изкуствата, и в естествата!




------------------
* а какво ли би означавало обратното на изкуства -- естЕства ?!?
** и обединява
*** вероятно науките са естЕствата?!?! Изкуство-естество, дух-материя, всяко от тях е концентрирало това, което липсва у другото...
**** Ха, от това следва, че сравненията в изкуствата са изкуствени!!! 'ми да, така си е
03 Март 2007 21:45
Аз и на бозата не смея оценка да дам - стига да е малка, резлива и от Плевен (ама стария Плевен, когат` имаше ШЗО)...

03 Март 2007 21:47
От art, ъфкорс...
03 Март 2007 21:47
Бозич, харесването си е харесване, но няма изкуство, където няма норма и оценка.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД