На опашка за ток
може да чуеш много неща:
"Ето, на този стол миналата неделя умря един господин,
седна да почине и умря,
беше на 85 години."
"Днес в другия салон,
където плащат социални помощи, едно семейство припадна,
първо мъжът, после жената."
Опашката цъка и се люлее, като преди нападение,
после нападна,
една натежала от майчинство жена падна
и си счупи крака,
опашката се уви около нея като шал,
а тя пищеше
и редеше
непристойни приказки за лека нощ.
Всичко това се случи в пощата на Пловдив,
когато плащаха пенсиите и социалните помощи,
и когато се плащаше тока и телефона.
ЛЮБОВТА НА ДАНЧО ВЕЛЧЕВ
Любовта на Данчо Велчев отлетя
със обедния влак за стара София,
щяха да го назначат на работа в Пловдив, но не го назначиха
и любовта на Велчев
потъгува, погладува, после бързо отлетя.
Той й махаше нежно със своята тъжна история -
всичко беше като по книга.
Върни се, любовнице на Данчо Велчев,
защото той има да пише
втората част на своята тъжна история,
а ти имаш запазено място в нея.
СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ТОВА КАК И ЗАЩО ХУБАВАТА ЛИЛИ
СЕ ХВЪРЛИ ПРЕЗ ТЕРАСАТА
Когато Лили влезе в мойта кухня,
се почувства като в магазин за бяла техника -
всичко бе ново, чисто и празно -
лошото в случая е, че това чувство продължи с месеци
и на хубавата Лили така и се приходи вкъщи,
нищо че селцето и е опустяло, няма я родата
и старците отдавна са измрели.
На баба бабата е страшно гадже, помисли хубавата Лили
и се хвърли от терасата,
като един достоен български поет преди години.
Но както и да е, нека поговорим за хубавата Лили,
когато беше още жива -
тя беше сигурна, че българските поети са тъжни и заспали,
защото когато се наядат, заспиват,
а също и докато си блъскат телата с други поети
заради едничък стон на радост, сиреч оргазъм, също заспиват,
а другото им Аз се чуди къде е.
Всъщност къде е?
Те постмодерно вървят с изплезени езици,
понякога се спират и много дълго се целуват,
докато стигнат до поета-пчелар,
който реши да изкупи целия шоколад на земята
та хората да купуват само неговия мед.
И докато гледаше пчеларя,
една овца трогателно изпсува и напусна стадото.
Сега я мислят другите овце, забили нос в тревите
ядат и мислят, докато кучетата ги залаят
и те забравят себе си
та камо ли другарката от детството -
дребната овца от пловдивско.
Мисля, че стана ясно защо хубавата Лили се хвърли
от терасата,
а как се хвърли? - ето така.
Борис Роканов - визитка
Борис Роканов е на 47 г., роден е в Кюстендил. Автор е на няколко стихосбирки, сред които "Предчувствия", "Моята игра", "Стихове". Носител е на различни литературни награди и отличия. Правил е и литературни анкети - с Блага Димитрова, с Екатерина Йосифова. В последно време се изявява успешно и като художник, и осъществи няколко самостоятелни изложби в София и Пловдив, където живее.
















-----

