Предложението е на Йордан Мирчев (НДСВ), Радослав Илиевски (КБ) и Румен Ангелов (БНС). Срещу него категорично се е обявило Министерството на държавната администрация.
Интересно е да се отбележи светкавичното задвижване на законопроекта - той е внесен в парламента на 28 февруари, а дни по-късно тръгва по комисиите.
Депутатите вносители откровено си признаха, че не са наясно с предложените от тях текстове. "Поправките са изготвени от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения", обясни пред "Сега" жълтият депутат Йордан Мирчев. Депутатите били само формални вносители, за да се придвижи проектът по-бързо и да не се налага да минава през Министерския съвет. Всъщност поправките били дадени към друг закон, но Мирчев преценил, че мястото им не е там и те били пренасочени към закона за достъп до информация.
Законопроектът предвижда втори режим на достъп до обществена информация. При него срокът за отговор по заявления за повторно използване на информация се удължава от сегашните 14 на 20 дни. Въвежда се специална тарифа, която ще покрива разходите за събиране на сведенията. Не е ясно ще има ли максимална сума и каква ще е тя. В момента заинтересованите плащат само цената за копиране на исканите материали. Освен това вече няма да се допуска сега съществуващият частичен достъп, който позволяваше да се получи поне част от исканата информация, ако останалото представлява търговска или друга тайна. В момента не се налага да се доказва интерес към определени сведения, за да бъдат поискани те.
Новият законопроект обаче въвежда термина "заинтересовани лица". Не е ясно как една медия примерно ще доказва, че има интерес от придобиване на информация от дадено министерство.
"Исканията за т. нар. повторно използване не се отличават по нищо от исканията за достъп до обществена информация, което вещае вълна от хаос при отговарянето на администрацията по тях", предупредиха от "Програма достъп до информация"/ПДИ/. Повторното използване всъщност е въведено за местата, където няма закони за достъп до обществена информация и има монопол на дадена информация - например метеорологична, образователна и т. н. В България обаче има закон, който изрично постановява, че не може да има монопол на информацията. Данни могат да бъдат отказани единствено ако са служебна, държавна или търговска тайна, или ако съдържат неприкосновени лични данни например. "Затова нищо не налага да се приема нов режим, който се отнася единствено към търговското право и има за цел защита на конкуренцията", обясняват и от ПДИ.
Според мотивите на проекта целта е уеднаквяването на българското право с европейските директиви. ПДИ обаче смята, че така се засяга конституционното право на гражданите за получаване на данни от държавните институции. И без тези промени достъпът до държавните ведомства в момента е затруднен - информация се отказва по най-различни причини и доста медии водят дела срещу съответните институции, които обаче се точат години наред.
ПДИ отбелязва, че става дума за механично пренасяне на текстове от европейски норми - в случая това е Европейската директива за повторно използване на информация от обществения сектор, приета през 2003 г. Нито един от над 60-те закона за достъп до обществена информация, приети в света, не я прилага. С нея не се съобразява и нито една от страните - членки на ЕС. След бурни обществени дебати в Словакия и Румъния миналата година подобен опит за налагане на директивата бе отхвърлен.
"Исканията за т. нар. повторно използване не се отличават по нищо от исканията за достъп до обществена информация, което вещае вълна от хаос при отговарянето на администрацията по тях", предупредиха от "Програма достъп до информация"/ПДИ/. Повторното използване всъщност е въведено за местата, където няма закони за достъп до обществена информация и има монопол на дадена информация - например метеорологична, образователна и т. н. В България обаче има закон, който изрично постановява, че не може да има монопол на информацията. Данни могат да бъдат отказани единствено ако са служебна, държавна или търговска тайна, или ако съдържат неприкосновени лични данни например. "Затова нищо не налага да се приема нов режим, който се отнася единствено към търговското право и има за цел защита на конкуренцията", обясняват и от ПДИ.
Според мотивите на проекта целта е уеднаквяването на българското право с европейските директиви. ПДИ обаче смята, че така се засяга конституционното право на гражданите за получаване на данни от държавните институции. И без тези промени достъпът до държавните ведомства в момента е затруднен - информация се отказва по най-различни причини и доста медии водят дела срещу съответните институции, които обаче се точат години наред.
ПДИ отбелязва, че става дума за механично пренасяне на текстове от европейски норми - в случая това е Европейската директива за повторно използване на информация от обществения сектор, приета през 2003 г. Нито един от над 60-те закона за достъп до обществена информация, приети в света, не я прилага. С нея не се съобразява и нито една от страните - членки на ЕС. След бурни обществени дебати в Словакия и Румъния миналата година подобен опит за налагане на директивата бе отхвърлен.
Медиите или помиярстват на власт- и пари-имущите (обикновено), или са рупори за партийна и подривна пропаганда (у нас често), или са недоразумения, лишени от съзнание за мисия, ощетени откъм качествен радокторски и автроски състав (те доста бързо изчезват, за да се появят нови такива). Накрая представителите на всичките три групи губят доверието на публиката и стават още по-лесни за тъпчене от страна на власт- и пари-имущите, която постепенно ги вкарва във втората група или те загиват.