Полицаят се надвеси над запъхтения вартбург.

- Ти вярваш ли в задгробния живот?

- Не! - отговори смутено шофьорът.

- Ами тогава що караш с превишена скорост, а? Сега, като ти друсна един акт, ще повярваш едновременно и в Мохамед, и в Буда...

- Чакай бе, старши, какъв Мохамед, каква Будапеща? Дай да видим какво може да се направи...

- Нищо не може да се направи. Онази камера отсреща има толкова висока разделителна способност, че хваща не само двайсетачката, която се каниш да ми пробуташ, но и серийния й номер.

- Добре де, кво щеше да стане, ако бях казал, че вярвам в задгробния живот?

- Щях да те пратя на църква, да палнеш една свещ на свети Атанас

- Защо пък на него?

- Атанасовден е ден на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не ти надупчат талона. Обаче ти не си вярващ, затова вместо на църква, ще идеш на проверовъчен.

- А бе то и Слави Бинев не е вярващ, ама го направиха архонт...

- Е, да де, ама в църквата няма видеонаблюдение. Там не само архонт, ами и папа можеш да станеш, щом те влече... Дай си документите!

- Недей така, старши, имам проклета жена, ипотека на жилището и тъща столетница в цветущо здраве. Питаш ли ме какво ми е. Завчера я черпих с варненски фъстъци, белким се гътне. Тя гътна и фъстъците, и уискито, а накрая и бирата ми изпи...

- Добре тогава, щом толкова настояваш и със сълзи на очи ме молиш, иди в отрещната книжарница, на щанда "Художествена литература". Във втория ред отгоре надолу намери книгата "Още веднъж отзад" от Майкъл Фрейн. Пъхни в нея петдесетолевка и внимателно сложи книгата на най-горния рафт, до "На върха на копието ти, любими". После ме изчакай тук, в колата, за да ти върна талона. И без шмекерии, нали?

Шофьорът, хванат в крачка, заключи колата и отиде в отсрещната книжарница. Зад щанда се усмихваше прелестна продавачка с бюстие, зад което напираше цялото кралско войнство. Мъжът лесно намери щанда с художествена литература и потърси въпросната книга. Нямаше я не само на втори ред, нямаше я никъде. Шофьорът отиде при продавачката.

- Извинете, може ли "Още веднъж отзад"? - попита той, оглеждайки се като сексуален маниак по време на великденски пости.

Момичето леко се изчерви, после го дръпна за сакото и го замъкна в някакъв склад. Много скоро шофьорът забрави поради каква причина за първи път в живота си влезе в книжарница.

На другия ден сутринта отиде да прибере колата.

Вместо вартбурга, видя некролог, залепен на уличния стълб. На него с едри печатни букви, изписани на ръка, успя да прочете:

"Тук имаше един вартбург, лека му пръст. Това, че караш с превишена скорост, тъпако, ще го преглътна. Това, че измами племенницата ми, дето едва я уредих продавачка в книжарницата, и това ще го преживея някак. Но това, че измами и мен и ме накара да изчета целата световна класика от "Под игото" до "Идиот" за некви си пеесе лева, ей те това никога няма да ти го простя! Пай се да те не срещна и се моли на свети Атанас и вси светии да те закрилят от Пешо Катаджията!"

Оттогава човекът с вартбурга никога повече не се качи в автомобил.