Ясно ми е като бял ден - конкуренцията е майката на свободната пазарна икономика. Никога нещо не съм имал против нея, напротив по всякакъв начин съм я поощрявал.

Когато Цеко Фиданов, дето ми е главният конкурент на баничарския пазар в града ни, сложи чрез свои хора пет торби цимент в брашното за тутманик, дето го бях изписал от "Мелници Попвасилев", та половината град си изпотроши зъби с продукцията ми, а градският вестник по най-заядлив начин писа "Стават ли и за зидане тутманиците на "Подбалканска поничка?", нищо не казах. Конкуренция! Това си е част от занаята! Хванал си се на хорото, няма да пискаш, че те щипят. Иначе като бял ден ми беше ясно, че номера ми го е погодил Пешо Мазния. Той е собственик на другата баничарска фирма в града - "Ню бюрек къмпани АД".

То се знае, веднага отговорих на пазарния натиск. Уредих в една нощ да изсипят половин варел индустриална сярна киселина в изварата им за банички, та после половината град трябваше да си сменя клозетните чинии - бяха прегорени, все едно оттам са изстрелвали СС-20.

Мина не мина месец и о-п-па - мои хора в общината ми донесоха, че Мазния е платил в някакъв чешки спа хотел, та тъщата на кмета, леля Седефка, да замине за Карлови вари, където три месеца да лекува камъни в бъбреците чрез тамошната минерална вода. Ясно ми беше защо го прави. Тъкмо тогава общината беше обявила търг и кой да приватизира баничарницата в центъра на града, собственост на бившия промкомбинат "ХХХ конгрес на БКП". Веднага реагирах на конкурентния натиск - аз пък изпратих внучката на кмета Силвия Генова да учи пиано в Кралския музикален колеж в Йоркшир…

Това е то пазарът - непрекъсната борба! Битката за потребителя е непрестанна и понякога е дотолкова напрегната, че няма накъде повече, но добрият бизнесмен знае - друг път няма.

Хора на Мазния взривиха беемвето ми, на палачинка го направиха. Веднага реагирах на новата пазарна ситуация - една нощ качих посредством каменарски взрив три от неговите нови коли - баничарките "Ситроен", по покривите на сградите около паркинга му. Той плати на главния редактор на градския ни вестник да пусне материал за това как съм изнасилил като дете баба си и как съм бил доносник на "Енергото" и съм клепал съседите, които крадат ток. Аз пък платих на централен вестник да го обвинят в педофилия и да го изтипосат на снимка по време на занимание в градската детска градина "Хари Потър", бивша "Ян Бибиян": момиченца рисуват с водни боички честитки за празника на мама, а той стърчи край тях гол и седефенобял…

На война като на война!

Какво научих обаче вчера? По-отвратително нещо човек не може и да си представи! Представете си, започнал да прави цялата си продукция само с чисто олио! При това без да вдига цените! Мръсник! Абсолютен мръсник! Досега и той, и аз използваме отработило срока си двигателно масло за танкове Т-87. Имаше едно време над града ни танкова бригада. Военните вече ги няма, но складовете горе са пълни с този отпадък. Слагаме го в продукцията вместо мазнина, нагъва танкови банички, понички, бюреци гражданството, та му пращят ушите… Сега, изродът му с изрод започнал да слага олио! Ето, това вече е нелоялна конкуренция! Къде гледа комисията по конкуренцията, питам аз?! Защо дреме!?

Мръсник! Абсолютен мръсник!