Имало нявга чутовна юначка, що вървяла по земята и вършела чудеса - едно от друго по-големи. Е. Мас'Лаврова я викали. Вървяла тя ни много, ни малко по зелени ливади, по голи чукари, всъщност май само по голи чукари, щото и ливадите отдавна заминали след горите, изтрила три чифта железни ботуши, три железни тояги - стигнала до къщурка на кокоши крака с едно прозорче.

- Къщурке-мъщурке, обърни се с гръб към Натурата, с лице към мене! - изрекла вълшебните думички Е. Мас'Лаврова, но къщурката се направила, че изобщо не я чува. - Както в тебе вляза, тъй и да изляза! Няма век да векувам, а мандат ще мандатувам!

Щом чула думичката "мандат", къщурката мигом се обърнала кръгом! Влязла в нея Мас'Лаврова, а вътре седи Баба Яга и си майстори нова метла, щото старата, на която се подпирала по ъглите по програмата за временна заетост, не само вече на нищо не приличала, ами и се била отучила да лети.

- Бабо, жива ли си?

- И аз си се чудя... О-хоо, министерският човек нито се чуваше, нито се виждаше, а сега министерският човек сам дойде!

- Дай ми нещо да позалъжа глад, че от дългия път...

- Имах тука едни фъстъчки, чакай да видя къде ги...

- Не си прави толкоз труд! - спряла я с властен жест Мас'Лаврова. - А мога ли водичка да пийна поне?

- Затрупах го кладенчето, душка, искат водомер да му слагам! Пък и на оня мискин Стерлинг - педя-човек, лакът-сметка - съм задлъжняла за водица, та и той, казват, щял да ми гостува! С какво ли да го нагостя тоя толкоз скъп гостенин? - засуетило се бабето. - На чудо-юдо Топло-фикцията също, та се принудих да премина твърдо на съчици и ползвах само от разрешените - от Рило-Родопската на Негово Величество, но той пък, като заклет еколог, се закле повече и лист да не пада от горичките му, ами отсега нататък само да сади, да сади, да сади... Ей, и на сивия Вълк дължа за снегозамитане и боклукоизвоз! - ожалила се Баба Яга. - Още и на...

- Слушай сега, - прекъснала я Е. Мас'Лаврова, - ти сама живееш, наследници нямаш, та, викам, да ни припишеш къщурката, а ние ще ти дадем някой лев - да си имаш за жива вода и подмладителни ябълки.

- Отнюд! - отсекла Баба Яга. Казано е: "...Лисиците имат леговища и птиците небесни - гнезда; а Син Человечески..." - Лука 9:58.

- Ако още малко ме ядосаш, ще взема да те изгоня!

- Още съм си на къщичката и ме плашите с изгонване, а пък хептен като ви я харижа, ще ме натирите като пенсионерска делегация от министерски съвет!

- Ах ти, Бабо Яго, костена нога, ами като ви задължим да си санирате съборетините?! Ще те изпека в печката, ще те изям и ще се пързалям на костите ти!

- Чакай, бе, що ми вземаш репликата?! - опулила се дъртушата.

- Щото мога, затова!

- Къщурке-мъщурке, обърни гръб на Натурата!... Я и ти сега, обърни си натурата към къщурата! - рекла Баба Яга на Мас'Лаврова.

Тая да вземе да я послуша.

- Знаеш си работата! - изкомандвала бабичката и къщурката тоз час нацелила с кокошото си краче юначката баш там, дето си трябвало.

- Ох, къщурке, свидна, мила и за царските палати не бих те сменила! - похвалила я Баба Яга и се прибрала да си догласи метлата.

Тук следва: три дни яли, пили и се веселили!

Ама то май беше за други люде и се броеше в мандати?